Выбрать главу

Последният имейл от госпожа Наш, който Марк беше получил на стария си адрес, гласеше:

Здравейте, Марк Фрейзиър,

Надявам се да сте прекарали приятно празниците и да сте готов за последния си семестър в юридическия факултет. Поздравления, че успяхте да стигнете до тук, и късмет през оставащите няколко месеца! Когато си писахме за последен път през ноември, бяхте въодушевен от новата си работа в „Нес Скелтън“, но още не бяхте сигурен каква ще бъде заплатата. Ще съм признателна да актуализирате тази информация. Бих искала въз основа на заплатата Ви да се заема с изготвянето на план за погасяване на заема. Както знаете, съгласно закона при дипломирането си трябва да подпишете такъв план, а първата вноска дължите точно шест месеца по-късно. Знам, че заетостта Ви е голяма, но моля да се свържете с мен при първа възможност.

Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266 000 долара.

Поздрави,

Моргана Наш,

представител „Публичен сектор“

Марк изчака два дни и в неделя отговори:

Скъпа г-жо Наш,

Благодаря Ви за писмото и се надявам при Вас нещата да са наред. Напоследък в „Нес Скелтън“ цари известно объркване и положението постоянно се променя. Всъщност не мога да намеря служител, склонен да разговаря с мен за назначението ми. Дори оставам с впечатлението, че предложението за работа може и да не е валидно след сливането. И много се тревожа. Като прибавите и факта, че миналата седмица най-добрият ми приятел скочи от Арлингтън Мемориъл Бридж в река Потомак (вижте линка), признавам, че мислите ми са далече от следването. Дайте ми малко време да се съвзема. В момента погасителният план е последното нещо, с което бих искал да се занимавам. Благодаря Ви за търпението.

Ваш приятел,

Марк

Тод беше попаднал във фирма, наречена „Сколар Съпорт Партнърс“ — ССП. Или просто СС, както я наричаха Тод и много други студенти. Седалището й беше във Филаделфия и фирмата имаше зловеща история в бранша. Тод беше намерил най-малко три съдебни дела в цялата страна, в които ССП беше подсъдима за принудително събиране на задължения по заеми. Компанията беше уличена в събирането на допълнителни произволно наложени такси към заемите и вече бе платила глоби. Въпреки това Министерството на образованието продължаваше да я ползва.

Така нареченият консултант на Тод, Рекс Уагнър, се правеше на голям умник, а всъщност беше тиранин, на когото Тод с удоволствие би фраснал един при възможност. Което не ставаше, разбира се. Представяше си Уагнър, натикан в кабинка в съмнителен приземен офис, вероятно дебел, нагъващ чипс и със слушалки на плешивата глава, докато тормози младежи по телефона и изпраща вбесяващи имейли.

Последният гласеше следното:

Драги г-н Аусеро,

Вече сте на финалната права и дипломирането Ви чака зад ъгъла, затова е време да обсъдим връщането на заема, за което, съдейки по последната ни кореспонденция отпреди месец, сигурно нямате желание, тъй като все още не сте си намерили „смислена правна работа“. Надявам се положението да се е променило. Моля да ме информирате за новостите около търсенето на такава. Опасявам се, че няма да приема план за погасяване на задълженията Ви въз основа на явното Ви желание да работите само като барман. Да поговорим — колкото по-скоро, толкова по-добре.

Последен транш: 32 500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195 000 долара.

Искрено Ваш,

Рекс Уагнър,

старши консултант по заемите

На което Тод накрая отговори:

Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,

Аз печеля повече пари като барман, отколкото Вие, като тормозите студенти. Четох за Вашата фирма, за съдебните дела и насилствената тактика, но още не Ви обвинявам в насилие. Не съм обвинен в просрочване на задължения — по дяволите, още дори не съм завършил. Да, нямам истинска работа, защото такава просто не се предлага, поне не за студенти, завършващи непрестижни учебни заведения като „Фоги Ботъм“, което, между другото, ни излъга навремето, когато обмисляхме дали да се запишем в него. Големи глупаци бяхме наистина.

Дайте ми малко време и ще измисля нещо.

Тод Лусеро

Уагнър отговори:

Драги г-н Лусеро,

Нека запазим позитивен тон. Работил съм с много студенти, на които им е било трудно да си намерят работа, но накрая успяват. Просто Ви трябват много предприемчивост и здрави подметки на обувките, за да обикаляте и да тропате на подходящите врати. Във Вашингтон е пълно с чудесни правни кантори и добре платени позиции. Сигурен съм, че ще си намерите удовлетворителна кариера. Ще подмина факта, че използвате думи като „насилствен“ и „тормозя“. Цялата ни имейл кореспонденция ще стане публична, затова Ви съветвам да подбирате думите си по-внимателно. Бих искал да обсъдя въпроса с Вас по телефона, но, естествено, нямам номера Ви.