По ирония на съдбата старанието им да избягват кредитните карти беше обусловено от факта, че заедно дължаха повече от шестстотин хиляди долара, но за момента иронията им убягваше.
Щяха отново да се свържат със съмнителния тип и да купят фалшива шофьорска книжка за Зола, която да бъде единственият й документ за самоличност. Станеше ли Зола Паркър, щяха да й вземат нов телефон, но всички възнамеряваха да запазят и старите си мобилни, за да следят кой ги търси. И тримата щяха да бъдат съдени от хазяите си, но делата щяха да са безпредметни, защото Марк Фрейзиър, Тод Лусеро и Зола Мал вече не съществуваха и очевидно бяха напуснали града. Накрая фирмите, които следяха за студентските им заеми, щяха да ги обявят за неплатежоспособни, но дотогава имаше няколко месеца. Не е възможно да съдиш някого, ако не можеш да го намериш. Щяха да се стремят да избягват старите си приятели, но да обслужват страниците си във Фейсбук, макар и не толкова активно. Нямаше да поддържат никакъв контакт с „Фоги Ботъм“ и щяха да се постараят отсъствието им да не бъде забелязано от администрацията.
Понякога замисълът просто не се побираше в главата на Зола. Беше безумен и обречен да свърши зле, но тя се чувстваше в безопасност, а това беше основната й грижа. Партньорите й бяха или свръхуверени, или чудесно се преструваха. Дълбоко в себе си тя знаеше, че двамата нямат представа какво правят, но трудно можеше да пренебрегне въодушевлението им. Въпреки неохотата й тяхната лоялност й вдъхваше утеха.
Марк стана сериозен и заговори за личния им живот. Беше важно да избягват новите приятелства и сериозните срещи. Никой друг не биваше да узнава за замисъла им. Партньорството им трябваше да се огради с непробиваема стена.
— Ама ти шегуваш ли се? — прекъсна го Зола. — Току-що изгубих гаджето си, а ти допускаш, че пак ще искам да тръгна по срещи?
— Не, разбира се — отговори Марк. — Просто в момента с Тод сме необвързани и е добре и тримата да си останем свободни.
— Така е. А ако имаш нужда от секс, с Марк винаги сме на разположение — просто всичко трябва да си остане във фирмата.
— Няма да я бъде тая — засмя се Зола. — Животът ни в момента и бездруго е достатъчно сложен.
— Така е, но просто го имай предвид — додаде Тод.
— С тази реплика ли ще сваляш мадами: „Нека всичко да си остане във фирмата“?
— Не знам, за пръв път я използвам.
— Е, не го прави повече. Не върши работа.
— Шегувам се, Зола.
— Не, не се шегуваш. Какво стана с онази Шарън, с която излизаше първия семестър?
— Минала работа.
— Хайде да се уговорим, че свалките ще са на чужда територия, става ли?
— Както кажете — отвърна Зола. — Какво следва по списък?
— Не сме правили списък — каза Марк. — Ти имаш ли въпроси?
— По-скоро съмнения, отколкото въпроси.
— Слушаме те — подкани я Тод. — Това е най-важният ни момент, звездният ни час. Да сложим картите на масата.
— Добре тогава. Аз имам сериозни съмнения, че ще успея да привлека дела за нанасяне на телесни повреди от спешните отделения. Съмнявам се, че и някой от вас знае как се прави.
— Права си, но може да се научим — възрази Тод. — Въпрос на оцеляване е.
— О, според мен ти си родена за това, Зола — увери я Марк. — Красива млада чернокожа жена с убийствена рокля, къса пола може би, стилни обувки. Бих те наел на секундата, ако жена ми е пострадала в катастрофа.
— Единствената ми хубава рокля е онази, с която бях на погребението.
— Ще ти попълним гардероба — каза Тод. — Вече не сме студенти по право, а истински професионалисти. Трябва ни нов гардероб. Включен е в бюджета на фирмата.
— Това е единственото многообещаващо нещо, което съм чула — каза тя. — Да кажем, че си намерим някакви клиенти и се налага да се срещнем с тях в офиса. Тогава какво?
Явно бяха премислили и последната подробност. Без капка колебание Марк заяви:
— Ще обясним, че офисът ни е в ремонт, и ще се срещнем долу в бара.
— В „Петлите“ ли?
— Ами да. Питиетата са за сметка на фирмата, докато преглеждаме документацията — отговори Тод. — Много ще им хареса.
— Зола, не забравяй, че повечето ни клиенти ще бъдат дребни престъпници, които плащат в брой. Ще се виждаме с тях в съда или в ареста, така че последното място, където ще им се иска да ходят, е някоя правна кантора — обърна й внимание Марк.
— И няма да провеждаме разговори с други адвокати. Нищо подобно — додаде Тод.