— По какво обвинение? — попита Марк.
Все още без да продумва, мъжът му подаде призовката, Марк я пое и съумя да я прегледа намусено.
— Нападение — промърмори. — Може да се окаже сериозно. Били ли сте в съда друг път, господин Лопес?
Буйно клатене на глава. Не. Съпругата му вдигна очи от обувките си и погледна към Марк почти разплакана. Другите хора се раздвижиха, тълпата растеше.
— Вижте, имате нужда от адвокат. Съдия Далримпъл понякога е много строга. Разбирате ли? — Със свободната си ръка Марк извади чисто новата си визитка и я бутна насила в ръцете на човека. — Нападението може да бъде наказано с известен престой в затвора, но аз ще се погрижа. Няма причина за тревога. Искате ли да ви помогна?
Кимване. Да.
— Добре. Хонорарът ми е хиляда долара. Можете ли да го платите?
Челюстта на господин Лопес увисна при споменаването на парите. Зад Марк прозвуча ясен и отсечен глас, без съмнение насочен към него:
— Ей, какво става тук?
Марк се извърна и видя озадаченото и загрижено лице на истински адвокат от улицата — по-висок от него мъж, четирийсетгодишен, с износен костюм и остър нос. Той прецени безпогрешно положението, когато се присъедини към тях.
— Какво правиш, приятел? — попита той Марк малко по-тихо. — Да не би да тормозиш клиента ми?
Марк определено се шашна и отстъпи назад, а адвокатът грабна призовката от дясната му ръка. Той погледна към господин Лопес и попита:
— Хуан, притеснява ли те този тип?
Господин Лопес подаде визитната картичка на адвоката, който я погледна и каза:
— Гледай сега, Апшоу, той е мой клиент. Какво се опитваш да направиш?
Марк трябваше да каже нещо, затова смотолеви:
— Нищо. Търсех Фреди Гарсия.
Той се озърна и забеляза, че друг мъж с костюм също го е зяпнал.
— Глупости — сряза го адвокатът. — Опитваш се да ми измъкнеш клиента. Чух те да казваш, че хонорарът ти е хиляда долара. Нали така, Хуан?
Лопес изведнъж си възвърна дар слово и се раздрънка:
— Ами да. Казва хиляда долара и казва, че аз отива в затвор.
Адвокатът пристъпи още малко към Марк, носовете им бяха на педя разстояние. Марк се зачуди дали да не му фрасне един, но бързо прецени, че сбиване между двама юристи в коридора пред съдебната зала само ще влоши положението.
— Разкарай се, Апшоу — изсъска адвокатът.
Марк се помъчи да отвърне с усмивка:
— Спокойно, приятел. Търся клиента си Фреди Гарсия. Е, объркал съм човека, какво толкова?
Адвокатът се ухили подигравателно.
— Ами ако можеше да четеш, щеше да забележиш, че призовката е за господин Хуан Лопес, моя клиент ето тук. Обзалагам се, че в графика на съдията дори не фигурира Фреди Гарсия. Обзалагам се на още по-висока сума, че събираш клиенти.
— Ти би трябвало да знаеш — отговори Марк. — Просто се успокой.
— Аз съм си спокоен, а ти се разкарай.
На Марк му идеше да си плюе на петите, но успя да отстъпи съвсем малко.
— Дадено, задник.
— Върви да тормозиш някой друг.
Марк се обърна, изпълнен с ужас от погледите на Тод и Зола. Тях обаче ги нямаше.
Намери ги зад ъгъла и тримата бързо се отправиха към кафенето на първия етаж. Докато наместваха столовете си край малката маса, Марк си даде сметка, че Тод и Зола се кикотят толкова неудържимо, че не могат да говорят. Ядоса се, но след няколко секунди и той се разсмя. Най-сетне Тод се успокои и каза:
— Браво на теб, Даръл.
Зола изтри бузи с опакото на дланта си.
— Фреди Гарсия — успя само да каже Тод и отново избухна в кикот.
— Добре де, добре — съгласи се Марк все още през смях.
— Извинявай — каза Тод, притиснал бузите си с ръце.
Дълго се смяха. Накрая Марк се овладя и попита:
— Кой иска кафе?
Отиде на барплота, купи три чаши и ги донесе на масата, където другите партньори се бяха посъвзели от кикота.
— Забелязахме онзи тип да се приближава. Когато разбра какви ги вършиш, той веднага се втурна в атака.
— Мислех, че ще те цапардоса — увери го Зола.
— Аз също — каза Марк.
Отпиха от кафетата си, всеки готов отново да прихне. Накрая Марк каза:
— Добре де, има и нещо хубаво. Да, получи се кофти, но никой не се усъмни за секунда дали съм адвокат. Ще бъде като детска игра.
— Детска игра, значи? — избухна Тод. — Ти едва не се сби за първия ни клиент.
— Забеляза ли изражението на Хуан, докато вие двамата се дърляхте? Сигурно си е помислил, че всички адвокати са побъркани.
И Зола отново се разкикоти.
— Сложете го в графа опит. Не може да се откажем сега.
— От тебе няма да излезе Даръл Кромли — каза Тод. — Затваряй си устата. Хайде, да тръгваме.