Выбрать главу

Решиха да променят стратегията си на втория си ден от полета в пропастта. Пъстра тълпа чакаше пред съдебната зала на почитаемия Лиън Хендълфорд, Десето наказателно отделение. Тод се появи пръв и се постара да изглежда много напрегнат. Проучи групата и насочи усилията си към млад чернокож, който чакаше с по-възрастна жена, вероятно майка му. Тод се приближи, усмихна им се и поде разговор.

— Страхотен начин да си прекараш деня, а?

— И още как — отговори младежът.

Майка му завъртя безсилно очи.

— Това е съдът за шофиране в нетрезво състояние, нали? — попита Тод.

— За пътни произшествия — отговори младежът.

Майка му додаде:

— Пипнали го да кара със сто трийсет и пет при ограничение седемдесет. Втората му глоба за тази година. Застраховката ще ни излезе през носа. Честно.

— Сто трийсет и пет — повтори Тод. — Направо влизаш в регистъра.

— Е, какво, бързах.

— Според ченгето отива в затвора — обади се майка му, напълно обезверена.

— Имаш ли адвокат? — попита Тод.

— Още не. Не бива да ми вземат книжката, човече. Вземат ли ми я, ще си изгубя работата.

Марк се появи. Вървеше бързо и целеустремено, притиснал телефон към ухото си. Срещна погледа на Тод, приближи се и прибра телефона. Без да обръща внимание на чернокожия младеж и майка му, той осведоми Тод:

— Поговорих с прокурора — познаваме се ние с него. Отмени затвора и намали глобата наполовина. Още се пазарим за отнемането на шофьорската книжка, но напредваме. Носиш ли другата половина от хонорара ми?

— Разбира се — бързо отговори Тод.

Той бръкна в джоба си и извади някакви пари. Пред очите на всички отдели няколко банкноти и ги подаде. Докато Марк ги прибираше, Тод посочи новия си приятел и каза:

— Пипнали са го да кара със сто трийсет и пет при ограничение седемдесет. Какво го очаква?

Марк нямаше никаква представа, но вече беше същински Даръл Кромли, адвокат ветеран, който знаеше отговора на всеки въпрос.

— Сто и трийсет и пет — повтори той със страхопочитание. — Пиян ли беше?

— Не — отговори младежът.

— Съвсем бодър си беше — додаде майка му. — Щях да разбера, ако се беше натряскал, но той е съзнавал прекрасно какви ги върши.

— Стига, мамо.

— Прехвърлиш ли сто и трийсет, ще лежиш — обясни Марк.

— Поемате ли дела за превишена скорост? — попита майката.

Марк й се усмихна прочувствено, като че ли беше в състояние да се справи с всичко.

— Съдът за пътнотранспортни произшествия е моя територия, госпожо. Познавам всички съдии и всички тънкости.

— На всяка цена трябва да си запазя книжката — повтори младежът.

— Какво работиш? — попита Марк и погледна часовника си.

— Доставям пратки. Работата е добре платена, не мога да си позволя да я изгубя.

Добре платена работа. Златна мина! За шофиране в нетрезво състояние хонорарът беше хиляда долара. Марк си представяше нещо по-малко за превишена скорост, но наличието на добре платена работа повиши залога и Марк делово обясни:

— Вижте, хонорарът ми е хиляда долара. Срещу тази сума ще сведа простъпката до обикновена превишена скорост и няма да влезеш в ареста.

Той отново погледна часовника си, все едно имаше да решава неотложни проблеми.

Младежът се обърна обнадеждено майка си, която поклати глава, все едно искаше да каже: „Ти забърка тази каша, не аз“. После погледна към Марк и каза:

— Сега имам само триста. Може ли да платя останалото по-късно?

— Може, но трябва да е преди следващото явяване в съда. Покажи ми призовката.

Младежът я извади от джоба си и я подаде на Марк, който бързо я прегледа. Бенсън Тейпър, на двайсет и три, неженен, с адрес на Емерсън Стрийт в Североизточен Вашингтон.

— Добре, Бенсън, да вървим при съдията.

Подмамването на клиенти в коридора беше достатъчно изнервящо, особено за новобранец, който се представя за адвокат, но влизането в съдебна зала, където от първа ръка да наблюдаваш как се въртят колелцата на правосъдната система, беше направо ужасяващо. Коленете на Марк омекнаха, докато крачеше по централната пътека. Буцата в стомаха му растеше с всяка стъпка.

Стегни се, глупако, нареди си той. Не издавай, че се страхуваш. Всичко е игра. Ако Даръл го може, значи и ти го можеш. Той посочи едно място на средния ред и, разпореждайки се с разположението на хората, все едно съдебната зала бе негова, прошепна на майката:

— Седнете ей там.

Тя седна, а двамата с младежа заеха места на първия ред. Бенсън му даде триста долара и Марк измъкна договор за адвокатски услуги — същия, какъвто беше подписал от името на Горди с адвокат Престън Клайн. Когато приключиха с документите, двамата с Бенсън просто загледаха представлението.