На няколко метра пред тях висок до коляното парапет отделяше зрителите от участниците. Зад парапета имаше две дълги маси. Масата от дясната им страна беше покрита с купчини листове и край нея се суетяха неколцина млади прокурори, които си шушукаха, шегуваха се и трупаха още документи. Масата от лявата им страна беше почти гола. На нея се бяха облегнали двама отегчени адвокати от защитата и си говореха тихо.
Служители сновяха напред-назад, подаваха документи на адвокатите и на съдия Хендълфорд. Макар че съдът заседаваше, около преградата кипеше оживена конвейерна дейност и явно никой не се притесняваше, че вдига шум. Голяма табела гласеше: „Забранени са мобилни телефони. Глоба: 100 долара“.
Съдия Хендълфорд беше едър бял мъж с брада, който наближаваше шейсетте и беше дълбоко отегчен от ежедневието си. Рядко вдигаше поглед и изглеждаше изцяло погълнат от заниманието си да подписва различни съдебни заповеди.
Съдебен секретар огледа тълпата и извика нечие име. Висока жена на петдесет и няколко години тръгна по пътеката, притеснено мина през преградата и застана пред съдията. Явяваше се пред съда за шофиране в нетрезво състояние и някак беше успяла да стигне до тук, без да й се лепне някой прегладнял адвокат. Името й направи впечатление на Марк: Валъри Блан. Щеше да вземе координатите й от графика на делата и да й звънне по-късно. Тя пледира „невинна“ и й назначиха дата за явяване пред съда през февруари. Съдия Хендълфорд почти не вдигна очи. Секретарят извика следващото име.
Марк отново преглътна мъчително, наложи си вътрешно да прояви твърдост и мина през преградата. Издокара по адвокатски смръщено лице и се приближи до масата на обвинението, взе си копие от графика на делата и седна на масата на защитата. Пристигнаха още двама адвокати. Един си тръгна. Идваха и си отиваха и никой не забелязваше. Прокурор пусна някаква шега и няколко души се засмяха. Съдията май задряма. Марк огледа залата и видя Зола, седнала зад майката на Бенсън — наблюдаваше всичко с ококорени очи. Тод се премести на първия ред, за да гледа отблизо. Марк се изправи, приближи се до служителката, седнала до съдийската скамейка, подаде й визитката си и я осведоми, че представлява господин Бенсън Тейпър. Тя го изгледа. На кого му пука?
Когато извикаха името на Бенсън, Марк се изправи и даде знак на клиента си. Един до друг, двамата се изправиха пред съдия Хендълфорд, който като че ли нямаше пулс. Приближи се прокурорка и Марк се представи. Тя се казваше Хадли Кейвинес и беше изключително сладка, със страхотна фигура и къса пола. Марк взе визитката й, тя взе неговата. Съдията каза:
— Господин Тейпър, явно имате адвокат, затова допускам, че пледирате „невинен“.
— Точно така, господин съдия — потвърди Марк.
Първите му думи в съда. С тях Марк заедно с двамата си партньори наруши раздел 54Б на Вашингтонския наказателен кодекс: практикуване без правоспособност, провинение, което се наказваше с глоба до хиляда долара, компенсация за нанесени щети и не повече от две години затвор. Не беше бог знае какво. Благодарение на изчерпателното си проучване Марк и Тод знаеха, че през последните четирийсет години един-единствен самозванец бе лежал в затвора за практикуване на право без разрешение във Вашингтон. Беше осъден на шест месеца, четири от които условно, но поведението му беше прословуто лошо.
В контекста на наказуемото поведение нелицензираното практикуване на право беше нищожно провинение. Всъщност никой не страдаше. И ако тримата бяха прилежни, интересите на клиентите им щяха да бъдат обслужени. Справедливостта щеше да бъде защитена. И така нататък. Щяха часове наред да усъвършенстват замисъла си.
Тод буквално притаи дъх, докато партньорът му стоеше пред съдията. Възможно ли бе да е толкова лесно? Марк несъмнено отговаряше на ролята и костюмът му беше по-хубав от костюмите на други юристи от двете страни на съдебната зала. А те самите? Колко от тях се мъчеха да оцелеят, затиснати под планина от дългове?
Зола седеше като на тръни и чакаше всеки момент някой да се провикне: „Този човек е измамник!“. Никой обаче не удостои адвокат Апшоу с поглед. Той плавно се включи в играта, поредният от десетки други. След като наблюдаваха процедурата половин час, тя забеляза, че много от другите адвокати се познават, познават и доста прокурори и се чувстват като у дома си. Други бяха затворени, не говореха с никого освен със съдията. Нямаше значение. Това беше съд за пътнотранспортни нарушения и всички минаваха през процедури, които не се променяха.