Следващата поява на Бенсън пред съда щеше да бъде след месец. Съдия Хендълфорд си записа името му, Марк каза: „Благодаря, господин съдия“, и изведе клиента си от съдебната зала.
Най-новата правна фирма в града разполагаше с няколко седмици да реши какво да предприеме. Парите от Бенсън платиха ранния им обяд в ресторантче наблизо. Още недоял сандвича си, Тод си спомни за Фреди Гарсия и тримата отново се посмяха от сърце.
За следобедното изпитание Марк се преоблече — вече имаше три костюма. Тод също се издокара. Върнаха се в съда и си потърсиха клиенти, които явно бяха несекващ поток. Отначало работеха заедно, като усвояваха някои номера в крачка. Никой не им обръщаше специално внимание, двамата си отдъхнаха и се примесиха с другите адвокати, които се суетяха из огромната сграда на съда.
Пред Шесто отделение Тод притисна телефона си към ухото и уж проведе важен разговор. Достатъчно силно, за да го чуят всички, каза:
— Виж, имал съм сто дела за шофиране в нетрезво състояние и ти си бил от другата страна, така че не ми ги пробутвай тия. Хлапето е духнало нула цяло и девет промила, съвсем малко над нормата, и няма никакви отнети точки. Престани да увърташ. Намали до неблагоразумно шофиране, иначе ще си поговоря със съдията. Ако ме принудиш, ще стигна до процес, а знаеш какво стана последния път. Поставих ченгетата в неловко положение и съдията отхвърли обвиненията. — Направи пауза, уж слушаше нещо по телефона си, и каза: — Е, така е по-добре. Ще се отбия след час да подпишем споразумението.
Когато Тод прибра телефона в джоба си, някакъв мъж се приближи към него и попита:
— Вие адвокат ли сте?
Зола, все още облечена небрежно, обикаляше съдебните зали и се оглеждаше за клиенти, които може би нямаха адвокати. Съдиите често ги питаха къде работят, дали са женени и така нататък. Повечето имаха работа, която не беше нищо особено. Зола си водеше бележки за някои от по-обещаващите случаи. С помощта на имената и адресите от графика на делата тя изготви списък на хора, на които партньорите й да звъннат. Няколко часа по-късно й доскуча от досадната монотонност на правораздаването за дребни наказателни провинения.
Колкото и скучно да беше обаче, беше много по-забавно, отколкото да стои в час и да се тревожи дали ще издържи адвокатския изпит.
В пет часа влязоха в бар „Петлите“ и си намериха маса в ъгъла. Марк донесе две бири и безалкохолно и поръча сандвичи. Щеше да работи от шест до полунощ, така че напитките и храната бяха за сметка на заведението.
Бяха доволни от първия си работен ден. Тод беше намерил един клиент за шофиране в нетрезво състояние и се беше явил пред съдия Канту. Прокурорът бе подметнал, че за пръв път вижда Тод, на което той бе отговорил, че е в съда от около година. Марк беше попаднал на случай на обикновено нападение пред Девето отделение и се бе явил пред съдия, който го измери с поглед, но не каза нищо. Няколко дни по-късно лицата им щяха вече да са познати.
Бяха спечелили хиляда и шестстотин долара в брой и имаха запис на заповед за още хиляда и четиристотин. Като се добавеше фактът, че приходите им не подлежаха на деклариране и данъчно облагане, направо бяха опиянени от шанса да са нацелили златна жила. Красотата на замисъла им се дължеше на неговото безочие. Никой здравомислещ човек не би застанал пред съдия, представяйки се за адвокат.
19
В полунощ Марк се качи по стълбите на четвъртия етаж и влезе в тесния им апартамент. Тод го чакаше на канапето с лаптопа си. Върху паянтовата масичка, която бяха купили за десет долара, имаше две празни кутийки от бира. Марк си взе нова от малкия хладилник и се отпусна тежко на стол срещу канапето. Беше изтощен и се нуждаеше от сън.
— Над какво работиш? — попита той.
— Над колективния иск. Заведени са четири такива срещу банка „Суифт“ и като че ли човек трябва просто да се обади на някой от адвокатите и да се включи. Мисля, че е време да го направим. Тези типове се рекламират като луди, но само по интернет. Още няма телевизионни реклами и според мен причината е, че всеки отделен иск е много малък. Не става дума за големи щети с огромни искове. Обезщетенията не са големи — дребни суми за фалшиви такси и други подобни, начислени от „Суифт“ към месечните извлечения. Хубавото е, че случаите са адски много, може би един милион клиенти, които са ограбени от „Суифт“.
— Днес гледах как изпълнителният им директор се явява пред Конгреса.
— Да, и е било направо касапница. Пердашили го отвсякъде. Бил ужасен свидетел — буквално се потял на свидетелското място, а комисията била адски агресивна. Всички настояват за оставката му. Според някакъв блогър положението на „Суифт“ изглежда толкова зле, че не им остава друго, освен да сключат споразумение, да оправят бъркотията и да продължат нататък. Според него банката ще похарчи около един милион за колективните искове, а после и сериозни суми за нова рекламна кампания, за да замаже престъпленията си.