— Утре ще го измислим. Най-важното е да се сближим с прокурорите, да ги опознаем и да бъдем упорити. Освен това, Тод, няма да сме първите адвокати, които невинаги спазват обещанията си. Прибираме си хонорарите и продължаваме.
— Говориш точно като печен адвокат.
— Това ми е ролята. Лягам си.
Под тях Зола също беше будна. Беше в паянтовото си легло, облегната на възглавниците и преметнала завивката върху краката си. В стаята беше тъмно, единствената светлина идваше от екрана на лаптопа й.
Нейният консултант по заемите беше жена на име Тилди Карвър, която работеше за фирма „Лоун Ейд“ в Чеви Чейс. Госпожа Карвър се държеше доста любезно по време на първите семестри на Зола, но тонът й се промени с наближаването на края на следването. Следобед, докато седеше в съдебната зала и си водеше бележки, Зола получи последния имейл от госпожа Карвър:
Скъпа г-це Мал,
Последната ни кореспонденция е отпреди месец, когато се готвехте за последния си семестър. Тогава не бяхте оптимистично настроена относно шансовете си за работа. Сигурна съм, че сте заета с много интервюта с наближаването на дипломирането Ви. Бихте ли ме осведомили за новостите около намирането на работа? Очаквам новини от Вас.
Последен транш: 13 януари 2014 г.: 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 191 000 долара.
Ваша,
Тилди Карвър,
старши консултант по заемите
В сигурното си ново убежище Зола се вторачи в цифрата на общата дължима сума и поклати глава. Още й беше трудно да повярва, че доброволно е нагазила в система, която позволява на човек като нея да вземе толкова огромен заем, при положение че е абсурдно невъзможно да го изплати. Вероятно не би следвало да се притеснява, но тя се тревожеше. Не беше редно просто да избяга и да обвинява системата.
Родителите й нямаха представа колко дължи. Знаеха, че Зола има законни заеми, осигурени от правителството, и невинно вярваха, че програмата на Конгреса би трябвало да е обмислена и добра. А сега никога нямаше да разберат, което й носеше известна утеха.
Написа следното:
Скъпа г-жо Карбър,
Радвам се, че ми писахте. Миналата седмица бях на интервю в Министерството на правосъдието и очаквам отговора им. Сериозно обмислям да работя в публичния сектор или в неправителствена организация, за да облекча бремето от изплащането на заема. Ще Ви държа в течение.
Искрено Ваша,
Зола Мал
Чуваше стъпки над главата си, партньорите й се движеха. Тя угаси лаптопа и се изпъна под завивката. Признателна беше за уютното си малко скривалище, признателна беше, че никой няма да потропа неочаквано на вратата й. Първият апартамент, който помнеше от детството си, не беше много по-голям от сегашното й местенце. Делеше стая с двамата си по-големи братя. Момчетата имаха легло на два етажа, а тя спеше до тях в детско креватче. Родителите й бяха в съседната тясна спалня. Не си даваше сметка, че са бедни и уплашени и че не би трябвало да бъдат тук. Въпреки това обаче бяха щастливи, смееха се много, преживяваха и хубави мигове. Родителите й работеха какво ли не по всяко време, но единият обикновено си беше у дома. Ако ли не, винаги имаше съсед наблизо, който наглеждаше децата. Входната им врата стоеше отворена и хора „от къщи“ все сновяха напред-назад. Някой винаги готвеше и плътното ухание се задържаше в коридорите. Споделяха храната, дрехите и дори парите.
И до един работеха. Възрастните сенегалци работеха много и не се оплакваха. Зола беше на дванайсет, преди да осъзнае, че над нейния свят е надвиснал тъмен облак. Техен познат беше арестуван, задържан и накрая изпратен обратно у дома. Това ужаси останалите, а родителите й отново се преместиха.
Днес бъдещето й беше несигурно, но несравнимо по-спокойно от тяхното.
20
Царят на билбордовете във Вашингтон беше колоритният Ръсти Савидж, специалист по колективните искове. Девизът му беше „Ръсти Чевръсти“ и бе невъзможно да минеш по околовръстното, без да се натъкнеш на ухилената му физиономия, която призоваваше всички, претърпели някаква вреда, да му се доверят. Умелата му телевизионна реклама показваше хора, които бяха претърпели най-различни физически травми, но ги бяха преодолели, след като бяха проявили далновидността да се обадят на 1-800-Довери-ми-се.
Тримата партньори от АПЛ бяха проучили фирмите, занимаващи се с телесни повреди, и се бяха спрели на Ръсти. Кантората му имаше осем адвокати, някои от които явно бяха способни да влязат в съдебната зала. Зола се обади и обясни на жената отсреща, че съпругът й е пострадал сериозно в катастрофа с огромен тир и тя иска да се срещне с Ръсти. Жената отговори, че той бил „ангажиран с голям процес във федералния съд“, но един от сътрудниците му с радост щял да се срещне с нея.