— Кара електрокар в един склад. Има си хубава работа. Печели около четирийсет и пет хиляди годишно. Не е работил след катастрофата и на мен парите ми свършват.
— Ние предлагаме заеми за попълване на дефицита — самодоволно я осведоми Хъл. — Постоянно го правим. Не искаме клиентите ни да се притесняват за пари, докато договаряме споразумение. Ако вината е безспорна, както твърдите, ще сключим споразумение, без да стигаме до съд.
— Какъв е хонорарът ви? — попита тя.
Тод още не беше продумал.
— Не вземаме нищо — гордо отговори Хъл. — Няма ли обезщетение, няма и хонорар.
„Боже, виждал съм го на поне петдесет билборда“, искаше да възкликне Тод, но се сдържа, разбира се. Хъл продължи:
— Ще платят на нас, когато платят и на вас. Таксата ни зависи от обстоятелствата и обикновено е двайсет и пет процента от сумата по споразумението. Ако се стигне до съд, естествено, ще имаме много повече работа, затова повишаваме сумата до една трета.
Клодия и Том кимнаха. Най-сетне нещо, което бяха научили по време на следването си.
— Ето какво, господин Хъл — каза тя. — Застрахователите обещават да платят изцяло разходите по лечението, неполучените заплати и разходите за рехабилитация, а освен това да ни дадат и сто хиляди долара обезщетение.
— Ха, сто хиляди долара ли?! — невярващо възкликна Хъл. — Напълно в стила на застрахователите. Опитват се да минат тънко, защото нямате адвокат. Вижте, Клодия, ако го поверите на мен, делото е за един милион. Кажете на застрахователите да се разкарат или пък не… почакайте, нищо не им казвайте. Не казвайте нито дума на преговарящия. Между другото, коя е застрахователната компания?
— „Клинч“.
— А, разбира се. Напълно в техен стил. Непрекъснато ги съдя тези смешници, добре ги познавам.
Клодия и Том се поуспокоиха. Проучването им ги беше отвело до „Клинч“, един от най-големите фирмени застрахователи в областта. Уебсайтът им се хвалеше с установена традиция в защитата на фирмите превозвачи.
— Един милион долара? — повтори Том.
Хъл въздъхна, после дори успя да се засмее. Сключи ръце на тила си, като че ли се налагаше старият учител да просветли учениците си.
— Не давам гаранции, нали разбирате? Не съм в състояние точно да оценя случая, докато не разполагам с всички факти. Полицейски доклади, медицински картони, неполучени заплати, данни за поведението на пътя на другия шофьор и тем подобни. После идва ред на големия проблем с трайната нетрудоспособност, която, ако ми позволите да съм жестоко откровен, носи много повече пари. Да се надяваме Дони да се възстанови изцяло, да се върне на работа и скоро да функционира, все едно нищо не се е случило. Ако стане така, въз основа на медицинските данни, които ми съобщихте, бих могъл да поискам около милион и половина от „Клинч“ и да се попазарим няколко месеца.
Том зяпна слисан.
— Ау! Как определихте тази сума? — попита Клодия.
— Ами всъщност е голямо изкуство, но не е чак толкова сложно. Умножавате медицинските разходи по пет или шест. „Клинч“ ще отговорят с предложение за три, може би три и половина. Компанията обаче познава моята репутация, затова не искат да се срещаме в съдебната зала, повярвайте ми. Това ще бъде изключително важен фактор в тези преговори.
— Значи и преди сте ги поставяли на тясно? — попита Том.
— О, много пъти. Нашата правна кантора всява страх и у най-големите застрахователи.
Поне според телевизионната ви реклама е така, помисли си Том.
— Нямах представа — призна Клодия, уж изумена.
Телефонът върху бюрото на адвоката звънна и той устоя на импулсивното си желание да вдигне. Наклони се напред, вдигна лакти върху бюрото и заяви:
— Ето какво ще направим. Моята асистентка ще се погрижи за документите. Вие с Дони ще подпишете договора за правни услуги — там пише всичко черно на бяло, без изненади. След като го имаме, ще се свържа със застрахователната компания и ще им скапя деня. Ще започнем да събираме медицинската документация и да действаме. Ако е безспорно чия е вината, до шест месеца ще постигнем споразумение. Други въпроси?
Хъл очевидно беше готов да се заеме със следващия си случай.
Клодия и Том се спогледаха объркано и кимнаха.
— Не, струва ми се. Благодаря, господин Хъл.
Хъл се изправи, протегна ръка и каза:
— Добре дошли на борда. Току-що взехте чудесно решение.
— Благодаря ви — повтори тя, докато се ръкуваше с него.
Том също стисна ръката му. После двамата излязоха от кабинета. Асистентката подаде на Клодия някаква папка, на чиято корица се мъдреше надпис: „Нов клиент: Доверете се на Ръсти Чевръсти“, и ги заведе до изхода.