— Не — отговори й мъжът с усмивка. — Аз съм Макфол.
Тя застана до него и погледна глезените му.
— Аз съм адвокат и имам среща тук в два часа с господин Кранстън — представи се тя.
— Съжалявам, не съм аз.
Явно господин Макфол не беше много разговорлив.
— Катастрофата трябва да е била сериозна — отбеляза Зола.
— Не беше катастрофа. Подхлъзнах се на лед и паднах от площадката. Счупих си и двата глезена.
Ама че си спънат, помисли си Зола, когато и второто евентуално дело се изпари.
— Е, късмет — усмихна се вяло тя.
— Благодаря.
Тя се върна на масата си и се зарови в документите. Тод се появи след няколко минути и прошепна:
— Привлече ли го?
— Не. Паднал на леда.
— Ех, този лед. Къде е глобалното затопляне, когато му трябва на човек?
— Ох, Тод, просто не ставам за тази работа. Чувствам се като лешояд.
— Ами ние сме точно такива.
21
Уилсън Федърстоун също беше третокурсник във „Фоги Ботъм“ и отначало беше член на бандата. През втората година двамата с Тод се скараха заради момиче, затова все по-рядко купонясваха заедно. Въпреки това Уилсън остана близък приятел, поне на Марк, и упорито му звънеше. Нямаше да се откаже и накрая Марк се съгласи да се видят да пийнат по нещо.
Избегна стария им квартал обаче и избра заведение близо до Капитолия. В четвъртък вечерта, докато Тод работеше в „Петлите“, а Зола неохотно обикаляше болница „Джордж Уошингтън“, Марк влезе със закъснение и завари Уилсън на бара, вече преполовил бирата си.
— Закъсня — посрещна го Уилсън с усмивка и сърдечно ръкостискане.
— Радвам се да те видя, човече — каза Марк и се настани на високото столче до него.
— Каква е тая брада?
— Не мога да си намеря бръснача. Ти как си?
— Добре. Въпросът е ти как си.
— И аз съм добре.
— Не, не си. Пропусна първите три седмици лекции и всички говорят за теб. За Тод също. Какво става с вас двамата?
Барманът се доближи към тях и Марк си поръча наливна бира. После вдигна рамене и отговори:
— Просто си почивам, това е. Имам достатъчно сериозни проблеми с мотивацията. Много се разстроих заради Горди, нали разбираш?
— Изнесъл си се от апартамента си. Тод също. Никой не е виждал Зола. Да не сте мръднали?
— Не знам какво правят те. Бяхме с Горди накрая и сигурно и на тях им е трудно.
Уилсън отпи от халбата си, докато барманът поднасяше бирата на Марк.
— Какво се случи с Горди? — попита Уилсън.
Марк се взря в бирата си и се зачуди как да отговори. Няколко секунди по-късно обясни:
— Имаше биполярно разстройство, беше спрял лекарствата и наистина не беше на себе си. Пипнаха го да шофира в нетрезво състояние, измъкнахме го под гаранция, заведохме го в апартамента му и останахме при него. Не знаехме какво да правим. Чудехме се дали да не се обадим на близките му, може би на годеницата му, но от това той откачи още повече. Заплаши ме, когато споменах, че се каня да звънна у тях. Някак е успял да се измъкне онази нощ и да отиде с колата си на моста. Обиколихме града в паника, опитахме се да го намерим, но закъсняхме.
Уилсън асимилира думите му и отпи отново.
— Ама това е ужасно! Говореше се, че вие сте били с него накрая, но не подозирах, че е било толкова зле.
— Държахме го под око. Беше се заключил в спалнята. Зола спеше на канапето, а Тод — в отсрещния апартамент. Ключът на колата му беше в джоба ми. Опитахме се да го заведем на лекар. Не знам какво друго можехме да направим. Така че, да, Уилсън, може да се каже, напоследък никак не сме добре.
— Мамка му, човече. Не ви видях на погребението.
— Там бяхме, но се скрихме на балкона. С Тод се видяхме с близките му, след като Горди скочи, и имаше много незаслужени обвинения. Към нас, разбира се. Трябва да има виновник, нали така? Затова искахме да избегнем среща с тях на погребението.
— Вие нямате вина.
— Е, те не мислят така и да ти кажа, Уилсън, в момента се чувстваме доста виновни. Трябваше да се обадим на Бренда и на родителите на Горди.
Уилсън се замисли и поръча още една бира.
— Не и според мен. Не бива да поемате вината за самоубийството му.
— Благодаря ти, но просто не мога да се отърся от тази мисъл.
— А ти какви ги вършиш, защо прекъсваш точно преди последния семестър? Голяма глупост, Марк. Наесен започваш работа, ако не греша?
— Грешиш. Уволниха ме още преди да ме назначат. Фирмата се сля с друга, направиха промени и мен ме изхвърлиха. Непрекъснато се случва в тази чудесна професия.
— Съжалявам, не знаех.
— Няма нищо. И бездруго не беше обещаваща кариера. Ами ти, провървя ли ти на юридическия фронт?