Марк влезе в „Олд Ред Кат“ малко след като се стъмни, и се настани на любимото си място в края на бара. Удари леко с юмрук юмрука на Тод за поздрав и каза:
— Радвам се да те видя, човече.
— И аз — отговори Тод и плъзна към него заскрежена халба светла бира.
Тод беше толкова добре поставен, че можеше да черпи когото си пожелае, затова Марк не беше плащал от години.
Студентите бяха заминали и в бара беше тихо. Тод се облегна на лакти и попита:
— Е, как са нещата?
— Ами цял следобед бях в „Нес Скелтън“ и подреждах в копирния център документи, които никой няма да прочете. Тъпа работа. Дори правните асистенти си вирят носа пред мен. Мразя това място, а още дори не са ме взели на работа.
— Още ли нямаш договор?
— Не, и с всеки изминал ден ситуацията става по-неясна.
Тод отпи набързо от халбата си, която държеше под барплота. Въпреки добрата си позиция не биваше да пие по време на работа, но шефа му го нямаше.
— Е, как беше Коледа в дома на семейство Фрейзиър?
— Хо-хо-хо. Издържах десет нещастни дни и си плюх на петите. Ами ти?
— Три дни, после дългът ме призова и се върнах на работа. Как е Луи?
— Сериозните обвинения остават, вероятността да влезе в затвора също. Би трябвало да ми е жал за него, но е трудно да съчувстваш на човек, който половин ден спи и половин ден се излежава на канапето, гледа „Съдия Джуди“ и се оплаква от електронната гривна на глезена си. Горката ми майка!
— Много строго го съдиш.
— Недостатъчно. И там е проблемът. Никой никога не е бил строг с Луи. Пипнаха го с трева, когато беше на тринайсет, той натопи приятел, а родителите ми се втурнаха да го защитават. Никога за нищо не са му търсили отговорност. За пръв път сега.
— Мамка му, човече. Не мога да си представя брат ми да влезе в затвора.
— Да, гадост. Иска ми се да му помогна, но няма как.
— За баща ти дори няма да питам.
— Не го видях, не се обади. Дори картичка не прати. На петдесет години е горд татко на тригодишно дете, така че сигурно се е правил на Дядо Коледа. Пъхнал е няколко играчки под елхата и се е хилел като кретен, когато хлапето се е втурнало по стълбите, врещейки от радост. Ама че нещастник!
Двама студенти влязоха в бара и Тод отиде да ги обслужи. Марк извади телефона си и провери за съобщения. Когато Тод се върна, го попита:
— Видя ли вече оценките?
— Не. На кого му пука? Всички сме отличници.
Резултатите във „Фоги Ботъм“ бяха пълна смешка.
Студентите на всяка цена трябваше да завършат с блестящ успех, затова преподавателите раздаваха високи оценки като бонбони. И не късаха никого. Разбира се, по тази причина обучението беше доста вяло и напълно лишаваше завършващите от шанс за здравословна конкуренция. Посредствените студенти ставаха още по-посредствени. Нищо чудно, че изпитът за адвокатската колегия беше толкова огромно предизвикателство за тях.
— Не може да се очаква от свръхдобре платени преподаватели да преглеждат тестове през празниците, нали? — додаде Марк.
Тод отпи от бирата си, наведе се още по-близо до него и каза:
— Имаме по-голям проблем.
— Горди ли?
— Горди.
— Точно от това се страхувах. Пратих му няколко есемеса и се опитах да му звънна, но телефонът му е изключен. Какво става?
— Кофти работа — отговори Тод. — Прибрал се за Коледа, но през цялото време се карали с Бренда. Тя настоява за голяма сватба в църква с хиляда гости. Горди обаче не иска да се жени. Майка му има какво да каже по въпроса. Двете майки престанали да си говорят и работата се развалила.
— Те ще се женят на петнайсети май, Тод. Доколкото си спомням, с теб ще бъдем шафери.
— Не се надявай много. Горди вече се е върнал в града и е зарязал лекарствата. Зола се отби днес следобед и ми каза.
— Какви лекарства?
— Дълга история.
— Какви лекарства?
— Горди има биполярно разстройство, Марк. Открили са му го преди няколко години.
— Майтапиш се!
— Как ще се майтапя с такова нещо? Има биполярно разстройство, а според Зола е спрял да си пие лекарствата.
— Защо не ни е казал?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Марк отпи голяма глътка от бирата си и поклати глава.
— И Зола ли се е върнала? — попита той.
— Да, явно с Горди са долетели обратно, за да се позабавляват няколко дни, но не съм сигурен, че им е много весело. Според нея той е зарязал лекарствата преди около месец, докато учехме за последните изпити. Ту се държи като шантав и не го свърта на едно място, ту изпада в ступор, след като обърне няколко текили и дръпне малко трева. Говори откачени работи: щял да зареже следването и да замине за Ямайка — със Зола, разбира се. Тя се притеснява да не би Горди да направи глупост и да си посегне.