Ами ако, току-виж, някой съдия попиташе: „Кога те приеха в колегията, синко, не съм те виждал в съда?“. Засега обаче нито един съдия не проявяваше дори капчица любопитство.
Или ако помощник-прокурор се поинтересуваше: „Юридическият на Делауер, а? Имам приятел, който учеше там. Познаваш ли еди-кой си?“. Помощник-прокурорите обаче бяха твърде заети и важни, за да говорят за подобни дреболии, а Марк и Тод се стремяха да поддържат разговорите кратки.
Не се страхуваха от въпросите на най-важните хора — своите клиенти.
Зола отпи от безалкохолното си и заяви:
— Добре, искам да призная нещо. Мисля, че привлякох един Фреди Гарсия.
— О, трябва да ни разкажеш — засмя се Тод.
— Снощи отидох в „Джордж Уошингтън“, влязох в ролята си и забелязах млада чернокожа двойка да яде от онези отвратителни пици на една маса. Жената беше потрошена, беше гипсирана на няколко места, имаше яка на шията, рани по лицето. Допуснах, че е катастрофа. Приближих се, изпълних си номера и те се разговориха. Оказа се, че е блъсната от такси — златна жила, огромна застраховка — и че осемгодишната им дъщеря е в интензивното горе. Става още по-хубаво. След това те ме попитаха защо се мотая в болничното кафене и аз безукорно си изрецитирах репликите: че майка ми е много болна, на края на силите си, а мен хич не ме бива да чакам до леглото й. Дадох им визитката си и се уговорихме да поговорим по-късно. Телефонът ми звънна и аз се отдалечих да видя как е скъпата ми майка, нали така? Излязох от болницата усмихната, защото най-сетне бях привлякла сериозен случай. — Зола замълча, за да ги принуди да чакат, и продължи: — Днес следобед се обадиха по телефона — не новите ми клиенти, а адвокатът им. Оказа се, че са наели много противен тип на име Франк Джеперсън. И да ви кажа, имаше много за казване.
Марк се засмя, а Тод каза:
— Наистина си го направила — още един Фреди Гарсия.
— Ами, да. Обвини ме, че се опитвам да му открадна клиента. Аз му казах: „Нищо подобно, просто си поговорихме, докато си почивах от грижите по мама“. А той ме попита защо тогава съм им дала визитката си. И кои били „Апшоу, Паркър и Лейн“, по дяволите? Не ги бил чувал. И така нататък. Накрая му затворих. Вижте сега, момчета, не ставам за тази работа. Трябва да ми намерите друга специалност. В някои кафенета служителите вече започват да ме гледат кофти.
— Идва ти отвътре, Зола — увери я Марк, а Тод додаде:
— Просто ти трябва един голям случай. Ние вършим досадната работа за дребни пари, а ти гониш едрите риби.
— Чувствам се като преследвачка. Не може ли да правя нещо друго?
— Не се сещам — каза Тод. — Не може да обикаляш наказателните съдилища като нас, защото това е мъжка игра, а ти ще привличаш много внимание.
— И това не го искам — отвърна тя. — Дръжте си го.
— Не си те представям като бракоразводен адвокат — каза Марк. — За тази цел ти трябва истинска кантора, защото клиентите отнемат много време и все искат да ги държиш за ръката.
— Откъде знаеш? — попита Тод.
— Учил съм във „Фоги Ботъм“.
— Имах отличен по семейно право — осведоми ги бодро Зола.
— И аз — обади се Тод. — А пропусках половината часове.
— Не може ли да си наемем малка кантора, за да се занимавам с разводи?
— Да поговорим за това по-късно — каза Марк. — Искам да обсъдим нещо. Мисля, че попаднах на голямо дело.
— Разправяй — подкани го Тод.
Марк поде историята за случая на Рамон. Накрая извади договора за правни услуги и посочи подписа най-долу.
— Подписа се — гордо оповести Марк.
Тод и Зола разгледаха договора и им хрумнаха дузина въпроси.
— И сега какво? — попита Зола.
— Налага се да похарчим малко пари — каза Марк. — Ще ни струва две хиляди да наемем вещо лице да прегледа документацията. Потърсих онлайн и се оказа, че има доста такива експерти, повечето са пенсионирани лекари, които работят само за адвокатски кантори и преценяват случаи на лекарска небрежност. Има няколко във Вашингтон. Ще похарчим малко пари, ще получим експертно становище и ако се установи небрежност, ще насочим делото към известен адвокат.