Марк огледа имената.
— Някой по-конкретно?
— Бих започнал отгоре с Джефри Корбет. Той е най-добрият според мен. Поема само акушеро-гинекологични случаи. Ще уплаши лекарите до смърт и те ще побързат да се споразумеят.
Два милиона. Бързо споразумение. Касичката в главата на Марк дрънчеше ли, дрънчеше.
Кунс беше зает човек. Погледна часовника си и каза:
— Хонорарът ми за цялата работа е четирийсет хиляди долара, което покрива и свидетелските показания в съда. Ако с Корбет искате да ме използвате, предупредете ме колкото се може по-скоро. Имам много случаи.
Докторът бавно се изправи.
— Разбира се, господин Кунс.
Ръкуваха се. Марк прибра медицинската документация на Рамон и побърза да излезе.
Късно следобед Зола седеше сама в бара в очакване на ежедневното съвещание на АПЛ. Не беше стъпвала в болница този ден и се чувстваше много по-добре. След няколкоседмично издирване най-накрая беше намерила подходящ адвокат в Дакар. Според уебстраницата му Диало Нианг работеше в адвокатска фирма с трима адвокати и говореше английски, макар че по телефона трудно се разбираше какво казва. Занимаваше се с наказателни и имиграционни дела и със семейни проблеми. Срещу хонорар от пет хиляди долара господин Нианг щеше да защитава интересите на родителите и брата на Зола, когато пристигнат, макар че никой не знаеше кога ще се случи това. Зола се притесняваше да изпрати такава сума в банка в Сенегал, но при дадените обстоятелства нямаше избор. Господин Нианг твърдеше, че има много контакти с важни хора в правителството и може да помогне на семейството да се върне в страната. Зола беше чела предостатъчно ужасяващи истории за премеждията на депортираните, когато се върнат нежелани.
Тя отвори лаптопа и провери имейлите си. Не се изненада от съобщението от администрацията на „Фоги Ботъм“. Фей Докси беше написала:
Скъпа г-це Мал,
Проф. Абернати и проф. Заран съобщиха, че не сте посещавали занятия този семестър. Загрижени сме. Бихте ли се обадили или писали, за да ни осведомите какво става?
Фей Докси,
помощник-инспектор
в „Студентски отдел“
Разбира се, тя знаеше, че Марк и Тод са получили подобни съобщения и не са ги удостоили с отговор. Партньорите бяха изненадани, че някой във „Фоги Ботъм“ е проявил прилежанието да забележи. Поразмисли над имейла за момент и отговори:
Г-жо Докси,
Имам пневмония и лекарите ми настояват да не ставам от леглото и да не се срещам с никого. Следя занятията си и очаквам да се възстановя напълно. Благодаря за загрижеността Ви. Скоро ще се върна.
Зола Мал
За Зола лъжата вече беше станала начин на живот. Напоследък буквално целият й живот беше измама: фалшиво име, фалшива фирма, фалшиви визитки и фалшива самоличност на загрижен адвокат, който хищно се възползва от злополучните жертви. Не можеше да продължава така. По-тежък ли щеше да е животът й, ако все още ходеше на лекции, опитваше се да си намери истинска работа и се тревожеше за адвокатския изпит и за заемите си?
Да, може би щеше да е пo-тежък. Сега поне се чувстваше в безопасност и недосегаема за имигрантските служби.
Лъжата продължи и със следващия имейл. Беше от Тилди Карвър от „Лоун Ейд“.
Скъпа госпожице Мал,
В последната ни кореспонденция споменахте, че се явявате на интервю в Министерството на правосъдието. Някакви новини? Смятахте да се ориентирате към публичния сектор по сила на програмата за опрощаване на заеми към Министерството на образованието. Не съм сигурна, че това е най-добрата възможност за Вас. Изисква десетгодишно обвързване, а това е много време. Решението обаче е Ваше. Така или иначе, ще съм признателна да ме осведомите при първа възможност за положението с работата си.
Последен транш: 13 януари 2014 г.: 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 191 000 долара.
Поздрави,
Тилди Карвър,
старши консултант по заемите
Както обикновено, Зола невярващо се взря в цифрите. Винаги се изкушаваше да пренебрегне имейлите за ден-два, но с този реши да действа в упор.
Скъпа госпожо Карвър,
Не получих работата в Министерството на образованието и в момента не мога да се явя на интервю другаде. Неочаквано се оказах на легло, боледувам от пневмония и съм под лекарски грижи. Надявам се да се върна на занятия до няколко дни и тогава ще Ви пиша.