— Горди е тъпак. Сгоден е за гаджето си от гимназията — сладурана, която по една случайност има и пари, а сега движи с африканка, чиито родители и братя са в страната без редовни документи. Глупак и още как.
— Горди е загазил, Марк. От няколко седмици се е пуснал по пързалката и се нуждае от помощта ни.
Марк бутна бирата леко напред и сключи ръце на тила си.
— Като че ли си нямаме достатъчно грижи. И как точно се очаква да му помогнем?
— Ти ми кажи. Зола се старае да не го изпуска от очи и иска да се видим довечера.
Марк се разсмя и отпи глътка.
— Какво смешно има? — попита Тод.
— Нищо, само си представи какъв скандал ще избухне в Мартинсбърг, Западна Вирджиния, ако се разчуе, че Гордън Танър, чийто баща е църковен настоятел и чиято годеница е дъщеря на известен лекар, е мръднал, прекъснал е следването си в юридическия и е заминал за Ямайка с мюсюлманка от Африка.
— Не виждам нищо смешно.
— Ами постарай се, де. Адски е смешно.
Само че не им беше до смях.
— Виж, Тод, не можем да го принудим да си пие лекарствата. Ще ни пребие и двамата, ако се опитаме.
— Той се нуждае от помощта ни, Марк. Приключвам довечера в девет и отиваме.
Мъж с хубав костюм седна на бара и Тод отиде да вземе поръчката му. Марк се посвети на бирата си и потъна в още по-дълбоко униние.
3
Три години преди раждането на Зола Мал родителите й бяха избягали от Сенегал. Установили се бяха в един от бедните квартали на Йоханесбург с двамата си синове и си намираха работа като миячи на съдове и копачи на канали. Две години по-късно бяха спестили достатъчно, за да се качат на кораб. Прибягнаха до услугите на трафикант на хора, на когото платиха за нелегално пътуване до Маями на борда на либерийски товарен кораб заедно с още десетина сенегалци. Стъпиха благополучно на сушата, където ги посрещна техен чичо и ги откара в дома си в Нюарк, Ню Джързи, където живяха в двустаен апартамент в сграда, населена с други сенегалци, до един без зелена карта.
Година след пристигането им в САЩ в университетската болница в Нюарк се роди Зола и незабавно стана американска гражданка. Докато родителите й работеха на две-три места, където им плащаха само в брой, и то минималната надница, Зола и братята й ходеха на училище и се асимилираха в общността. Практикуваха религията си като вярващи мюсюлмани, но Зола още от малка беше изкушена от западните нрави. Баща й беше строг човек, който настояваше английският да заеме мястото на родните им волоф и френски. Момчетата научиха новия език и у дома помагаха на родителите си да го усвоят.
В Нюарк семейството се местеше често, все в тесни жилища, всяко следващо малко по-голямо от предишното и все в близост до други сенегалци. Всички живееха в страх от депортиране, но се успокояваха, че са твърде много — така си внушаваха. Всяко почукване на вратата предизвикваше ледена тръпка. Стремяха се в никакъв случай да не се забъркват в неприятности, учеха Зола и братята й да не привличат излишно внимание. Зола имаше необходимите документи, но съзнаваше, че семейството й е изложено на риск. Ужасяваше се да не би родителите и братята й да бъдат арестувани и изпратени обратно в Сенегал.
На петнайсет започна първата си работа като миячка на съдове в закусвалня срещу нищожно заплащане, в брой, разбира се. Братята й също работеха. Цялото семейство живееше икономично и пестеше.
Когато не работеше, Зола учеше. Завърши гимназия с висок успех и се записа в общински колеж задочно. Неголяма стипендия й позволи да премине в редовно обучение. Получи работа и в библиотеката на колежа. Продължи да мие съдове обаче, да чисти по домовете с майка си и да гледа децата на семейни приятели с по-хубава работа. Най-големият й брат се ожени за американка, която не беше мюсюлманка, и макар че така по-лесно щеше да получи гражданство, бракът му предизвика сериозни търкания между него и родителите им. Братът на Зола и съпругата му се преместиха в Калифорния, за да започнат нов живот.
На двайсет Зола напусна дома си и се записа в щатския университет в Монклеър. Живя в общежитие с две американки с ограничени средства като нея. Избра да учи счетоводство, защото й харесваше да работи с цифри и финансите й се удаваха. Учеше прилежно, когато й позволяваше времето, но жонглираше с две, понякога и с три работи, което нерядко спъваше следването й. Съквартирантките й я въведоха в света на купоните и се оказа, че те също й се удават. Заради строгата мюсюлманска забрана да се пие алкохол, пък и защото наистина никак не й харесваше, не пиеше, но беше по-податлива към други изкушения, най-вече мода и секс. При ръст почти метър и осемдесет често й казваха колко великолепно изглежда с прилепнали джинси. Първото й гадже с удоволствие я научи на всичко за секса. Второто я въведе в света на леките наркотици. В края на първи курс тя тайно и непокорно се смяташе за мюсюлманка, която не практикува религията си, но родителите й нищо не подозираха.