— Как се сключва споразумение?
— Просто е. Почти всяко наказателно дело приключва със споразумение. Луи се признава за виновен и избягва съдебния процес, а обвинението се отнася снизходително и се съгласява на по-лека присъда. Ще лежи най-много десет години. Нямам представа какво ще бъде споразумението, но сигурно ще получи пет години с приспадане на вече излежаното време в ареста. При добро поведение и като знам колко са претъпкани затворите, сигурно ще излезе след около три години.
— И няма да се налага да чака до септември?
— Едва ли. Познанията ми са ограничени, но не виждам защо да не сключи споразумението по-скоро. Така ще се отървеш от него.
Почти незабележима тънка усмивка повдигна ъгълчетата на устата й, но само за секунда.
— Не мога да повярвам — каза тя и зарея поглед. — Такова добро момче.
Може би. Луи се навърташе около дилърите на наркотици още в гимназията. Имаше много предупредителни сигнали, но родителите му предпочитаха да ги пренебрегват. Надушеха ли проблем, се втурваха да го защитават и вярваха на лъжите му. Те бяха направили Луи такъв и сега бе време за разплата.
Марк прекрасно знаеше какво ще последва. Тя го погледна с насълзени очи и попита:
— Можеш ли да поговориш с адвоката му, Марк? Той се нуждае от помощ.
— Няма начин, мамо. Луи отива в затвора и аз няма да припаря до него. По една проста причина: познавам Луи и знам, че ще обвинява всеки друг, но не и себе си. И най-вече мен. Знаеш го.
— Винаги си прекалено строг.
— А ти винаги си отвръщала поглед.
В задната част на къщата се чу как някой пуска водата в тоалетната. Госпожа Фрейзиър погледна часовника и каза:
— Рано е станал. Казах му, че ще се отбиеш на обяд.
Луи се дотътри в кухнята и се усмихна на брат си.
Марк стана, получи мечешка прегръдка и се постара да се престори на зарадван от срещата. Луи приличаше на мечка гризли, разбудена от зимен сън: небръснат, рошав, с подути от дългото спане очи. Беше облечен със старо спортно горнище на „Игълс“, възтясно на кръста, и с провиснали спортни гащета, които щяха да са по мярка дори на едър футболен защитник. Без обувки и без чорапи, само с електронната гривна на глезена. Сигурно беше спал със същото облекло.
Марк за малко да се пошегува с видимо напълнелия си брат, но се въздържа. Луи си наля кафе и седна на масата.
— За какво си говорите? — попита той.
— За следването — избърза Марк, преди госпожа Фрейзиър да изръси нещо за делото на Луи. — Тъкмо казах на мама, че прекъсвам за един семестър. Трябва ми малко време да се пренастроя. Изгубих работата, а пазарът на труда в момента е доста свит, затова ще си поема дъх, така да се каже.
— Май те е хванало шубето — отбеляза Луи. — Защо ще се отказваш през последния семестър?
— Не се отказвам, а отлагам.
— Най-добрият му приятел се е самоубил — намеси се госпожа Фрейзиър — и Марк е много разстроен.
— О, съжалявам. Просто ми се струва странно да прекъснеш в последния семестър.
Да, Луи, само че ти не си в положение да коментираш кариерата на други хора, помисли си Марк, но реши на всяка цена да избягва напрежението.
— Повярвай ми, Луи, положението е под контрол — каза той.
— Не се съмнявам. Мамо, какво има в тази тенджера на печката? Ухае много хубаво.
— Говежда яхния. Какво ще кажете да обядваме рано?
Госпожа Фрейзиър вече беше станала от стола. Докато отваряше шкафа, подметна и сложи Марк на топа на устата:
— Според Марк трябва да помислиш за съдебно споразумение, Луи. Обсъждал ли си го с адвоката си?
Супер, мамо. Сега вече се скарахме.
Луи се ухили на Марк и изръмжа:
— Значи се правиш на адвокат, а?
Само да знаеше!
— Ни най-малко, Луи, и не искам да те съветвам. С мама просто обсъждахме как стоят нещата.
— Как ли пък не! Да, мамо, обсъдих го с адвоката си по време на един от малкото ни разговори. Ако се призная за виновен, заминавам, като ми признават излежаното време, включително домашния арест с гривната на глезена. Ще прекарам следващите шест месеца в затвора, където ще страня от бандите, ще вземам студени душове с гръб към стената, ще ям яйца на прах и студени препечени филийки, или пък ще прекарам следващите шест месеца тук. Нямам голям избор, нали?
Марк сви рамене, като че ли нямаше мнение по въпроса. Една неуместна дума в този момент можеше да предизвика още по-грозна кавга, а той не искаше да участва в подобно нещо. Госпожа Фрейзиър подреждаше хартиени салфетки и стари прибори на масата.
— Няма да се призная за виновен, каквото и да си мислите вие двамата — продължи Луи. — Искам да се явя в съда. Ченгетата ми заложиха капан, мога да го докажа пред съдебните заседатели.