— Този тип Мосбърг ще прибере половината хонорар, така ли? — попита тя на обяд.
— Не знам — отговори Марк. — Новост е за нас. Като повечето неща в нашата практика. Вероятно той и Джефри Корбет ще се договорят как да се раздели сумата.
— Корбет още не е поел делото — напомни Тод.
— Не е. Ще се срещнем с него на деветнайсети.
— Всички ли? — попита Тод.
— Да. Искам да дойдеш с мен и да си водиш бележки.
— Значи ти ще си адвокатът, а аз ще съм асистентът ти, така ли?
— Младши сътрудник.
— О, много благодаря. Ами ако Корбет откаже?
— Два дни след това имаме среща със Съли Пърлман, втория най-добър адвокат по дела за лекарска небрежност в града. Ако не се получи с Корбет, отиваме при Пърлман. Иначе отменяме срещата с Пърлман.
— Говориш, все едно разбираш какво вършиш — каза Зола.
— Нямам представа, но постепенно ставам страхотен измамник — отговори Марк.
— А какво ще правиш, ако някой от фирмата на Корбет или на Мосбърг поразрови под повърхността и установи, че не сме правоспособни и не можем да практикуваме право във Вашингтон, нито където и да е другаде? Ето това не ми харесва. Ама никак. В наказателните съдилища сме си горе-долу добре, защото вече никой не ни обръща внимание, а клиентите ни не дават пет пари дали сме измамници. Това обаче е друго нещо. Става дума за сериозен съдебен иск, на който много умни глави ще обърнат внимание.
— Съгласна съм — каза Зола. — Хрумна ми нещо. Не знам дали ще се получи, защото нямам представа от нищо, нали така? Все пак да не забравяме, че съм учила във „Фоги Ботъм“. Да кажем, че един ден делото завърши със споразумение и обезщетение за два милиона, максималното за Вирджиния. Адвокатите получават една трета.
Марк вдигна ръка.
— Извинявай, че те прекъсвам, но сигурно ще са четирийсет процента. Четох дела, където съдът одобрява четирийсет процента, защото участват много адвокати и делото е сложно. Обзалагам се, че Корбет и Мосбърг ще поискат четирийсет процента. Рамон няма да има избор.
— Страхотно, четирийсет процента тогава — съгласи се Зола. — Корбет и Мосбърг си делят поравно, значи по четиристотин хиляди на фирма. Ние получаваме половината от хонорара на Корбет, тоест двеста хиляди. И ето я щурата ми идея: защо да не седнем да поговорим с Корбет и да му продадем дела си още сега, предварително, и да се махнем, преди някой да полюбопитства и да започне да рови?
— Колко? — попита Марк.
— Половината. Намаляваме наполовина и се оттегляме със сто хиляди долара — щракна с пръсти Зола. — Просто така. Получаваме парите си сега и не се налага да си блъскаме главите с делото и да се страхуваме да не ни разкрият.
— Блестящо — каза Тод. — Харесва ми. Възможно ли е да си продадеш печалбата от съдебен процес?
— Проверих най-обстойно и не намерих етична забрана за такова нещо — отговори Зола.
— Планът не е лош — каза Марк. — Може да го обсъдим с Корбет.
Моргана Наш от „Нау Асист“ писа:
Драги Марк Фрейзиър,
Пак съм аз, просто проверявам как са нещата. Как са лекциите този семестър? Имате ли планове за пролетната ваканция? Дано да Ви се очертава пътуване до Флорида или до някой друг прекрасен плаж. При последния ни разговор бяхте малко потиснат и неособено въодушевен от следването. Дано положението да се е подобрило. Съвсем скоро ще трябва да обсъдим плана за изплащане на заема. Моля, пишете ми, когато Ви е удобно.
Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266 000 долара.
Искрено Ваша,
Моргана Наш,
представител „Публичен сектор“
По някое време Марк й писа:
Скъпа госпожо Наш,
В последния си имейл учтиво Ви помолих да ме оставите на мира, защото имам нужда от лечение и терапевтът ми никак не Ви харесва. Според него тъкмо поради заемите ми, които са огромни и буквално ме задушават, вероятно се намирам на ръба на тежък нервен срив. Твърди, че съм уязвим. Моля Ви, много Ви моля, не ме закачайте, иначе няма да имам друг избор, освен да помоля терапевта си да се свърже с адвоката Ви.
Искрено Ваш,
Марк Фрейзиър
Тод получи новини от Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“:
Скъпи господин Аусеро,
Имал съм честта да помагам на стотици студенти да изплатят заемите си, така че съм виждал какво ли не. Не е рядкост някой като Вас — безработен — да се опитва да ме пренебрегва. Извинете, но няма да изчезна, дългът Ви също. Трябва да обсъдим план за изплащане, дори и само за да се уточним да го отложим, докато си намерите солидна работа. Моля да се свържете с мен при първа възможност.