— Поемате много дела за несполучливи раждания, нали?
— Само това правим — самодоволно отговори Питър, докато Тод им подаваше копия от доклада на д-р Кунс.
Орилия още не беше казала нищо и стана очевидно, че ще се обажда колкото се може по-малко.
— Може ли да видя медицинската документация? — попита Питър, вперил поглед в папката на масата пред Марк.
— Разбира се.
— Колко копия носите?
— Само едно.
— Добре. Имате ли нещо против да направим още едно, ще стане бързо. С Орилия ще прегледаме документите и ще си водим бележки. Става по-бързо, ако и двамата имаме екземпляр.
Марк и Тод кимнаха. Както искате.
Орилия излезе с документите. Питър също излезе да се погрижи за неотложните проблеми в кабинета си. Марк и Тод проверяваха телефоните си за съобщения и се наслаждаваха на гледката към града. Рамон вече им беше оставил две гласови съобщения.
Петнайсет минути по-късно Орилия се върна с два комплекта документи. Питър също дойде и всички се върнаха по местата си.
— Първият прочит може да отнеме около час. Ако искате, останете, а ако предпочитате, може да излезете да се поразходите.
На Тод му се искаше да попита може ли да поседне навън и да се наслади на гледката, но се въздържа. Марк отговори:
— Ще останем.
Питър и Орилия се заеха да разглеждат документите. Нахвърляха си десетки бележки. Тод излезе в коридора да се обади на някого. Марк изпращаше имейли през телефона си. Минутите се нижеха бавно. Ясно беше, че Питър и Орилия разбират от медицинска документация.
Половин час по-късно Питър излезе от заседателната зала. Върна се с Джефри Корбет, слаб, с прошарена коса, на около петдесет години. Марк и Тод бяха изчели толкова много за него, че все едно вече го познаваха. Той говореше с мелодичен кадифен глас, който съдебните заседатели вероятно намираха за хипнотизиращ. Усмивката му беше сърдечна и обаятелна. Човек, на когото можеш да се довериш.
Той седна начело на масата и спря да се усмихва. Погледна смръщено Марк и Тод и отсече:
— Здравата сте оплели конците.
Марк и Тод също спряха да се усмихват.
— Подписали сте договор с господин Рамон Тейпър на десети февруари. Наели сте доктор Кунс два дни по-късно и на деветнайсети февруари той ви е предал доклада си с дата от същия ден. Шест дни по-късно, на двайсет и пети февруари, е изтекла давността. Делото е от щата Вирджиния, а там има двугодишен срок за давност. Три в Мериленд и пет тук, във Вашингтон. Във Вирджиния обаче са само две години.
— Извинете, но датата на подаване на документите е от миналата година — двайсет и пети февруари две хиляди и тринайсета година. Пише го на първа страница от справката от регистъра.
Питър отговори надменно:
— Да, обаче датата е сгрешена. Това е първата дата, която виждаш, когато погледнеш медицинските документи, и явно единствената, която сте забелязали. Вие и доктор Кунс, допускам. Някой е написал две и тринайсета вместо две и дванайсета година. И това е краят. Бебето е родено на двайсет и пети февруари две хиляди и дванайсета година.
Корбет добави, при все че едва ли имаше някаква полза:
— Кунс е шарлатанин, между другото, професионален свидетел, защото не е успял да стане истински лекар.
Е, той ни даде вашето име, за малко да се изпусне Марк, но беше твърде стреснат, за да каже каквото и да било. Тод се вторачи в Корбет и попита, изумен и невеж като първокурсник:
— Какво искате да кажете?
Корбет изпъна пръст към него.
— Искам да кажа, синко, че вие и фирмичката ви сте се забавили и давността е изтекла, така че няма как това дело да бъде възобновено. Проявили сте непростима небрежност. Точка. Да, клиентът ви не е предприел нищо почти две години, но това не е необичайно. Вие обаче сте разполагали с предостатъчно време да се подготвите и бързо да заведете дело, за да спрете хронометъра. Обаче не сте го направили. — Корбет се изправи, все още изпънал пръст. — Искам двамата да приберете тези документи и да напуснете кантората ми. Не желая да имам нищо общо с това. Имам неопровержими данни, че сте се свързали с кантората ми на двайсет и седми февруари, след изтичане на давността. Когато бъде заведено дело срещу вас, няма да има никакво съмнение, че тези документи тук са стигнали до моята фирма твърде късно.
Питър и Орилия се изправиха. Марк и Тод ги погледнаха, после бавно също се изправиха. Марк успя да смотолеви:
— Но според приемния регистър датата е от миналата година, две хиляди и тринайсета.
Корбет не прояви никакво снизхождение: