— Добре, ти ще караш до Чарлстън — каза Марк. — Моето бронко няма да стигне до там.
— А какво ще кажеш на Рамон? — попита Зола.
Сервитьорът поднесе две бири и безалкохолно. Марк отпи дълга глътка и изтри уста.
— На Рамон ли? Ами предполагам, че истината ще го сломи, затова предлагам засега да продължим да лъжем. Ще му кажа, че фактите не са допаднали на нашия експерт и че той лично не вижда престъпна небрежност, затова ще потърсим друго вещо лице. Трябва ни малко време, така че ще протакаме пред него. Нека да минат няколко месеца. Не забравяйте, че той две години не предприема нищо и се люшка между две крайности. Не може да се реши.
— Вече няма да отстъпи — каза Тод. — Ти съумя да го навиеш.
— Имаш ли по-добра идея?
— В момента не. Най-добре е да продължим да лъжем. Ето какво ще ви кажа с оглед на практиката ни: съмняваш ли се, продължавай с лъжите.
27
В петък, 21 март, два дни след началото на края на АПЛ, Едуин Мосбърг се обади два пъти преди обед. Марк не отговори и на двете обаждания. Криеше се в кафенето на горния етаж на стара и възтясна антикварна книжарница край Фарагът Скуеър, четеше безплатно предоставените ежедневници и убиваше време. Тод би трябвало да обикаля фоайетата на съда, а Зола сигурно беше заседнала в някой болничен параклис, където семействата се усамотяваха със свещеника. Марк обаче сериозно се съмняваше някой от двамата му партньори да работи усърдно. Мечтата им за голяма и лесна печалба беше снела напрежението и беше породила у тях измамно усещане за сигурност.
Сега, когато мечтата се бе изпарила толкова драматично, те бяха зашеметени. Бяха се договорили, че непременно трябва да вложат огромни усилия и да съберат колкото се може пари в брой, преди небето да се продъни, само че провалът беше съсипал мотивацията им.
Имейлът на Едуин Мосбърг дойде като гръм от ясно небе:
Господин Апшоу,
Търсих Ви два пъти, но без успех. Следите ли давността?? Клиентката ми не е сигурна за датата на раждане, но смята, че е някъде по това време — в края на февруари или в началото на март 2012 г. Ние не разполагаме с медицинските документи. Давността във Вирджиния е две години заради реформата, свързана с исковете, но съм сигурен, че Вие го знаете. Моля, обадете ми се при първа възможност.
Като се включат парите за режийни, щедро отпуснати от Министерството на образованието, плюс хонорарите, които бяха прибрали за близо двата месеца адвокатска практика без лиценз, и се извадят разходите за нов компютър с принтер, нови дрехи, стари мебели и храна, балансът на „Апшоу, Паркър и Лейн“ показваше почти 52 000 долара. Тримата партньори бяха единодушни, че фирмата може да си позволи двупосочен самолетен билет до Чарлстън.
Марк купи билета на летище „Рейгън Интернешънъл“ и отлетя първо до Атланта, после до Чарлстън. Взе такси от летището до стария склад в центъра на града, който господин Мосбърг и съдружниците му бяха превърнали в прекрасна кантора с изглед към пристанището. Фоайето беше музей, посветен на героичните подвизи на асовете на съдебните процеси от фирмата. Стените бяха пълни с поставени в рамка статии от вестници, които разказваха за извоюваните победи и огромни обезщетения. В единия ъгъл беше изложен бойлер, който избухнал и убил няколко човека. До прозореца ловна пушка беше показана до рентгенова снимка на куршум в нечия глава. Автоматичен трион в единия край, косачка в другия.
След десетина минути в тази касапница Марк беше убеден, че няма безопасен уред.
Както кантората на Корбет, и тази на Мосбърг вонеше на лесно спечелени милиони и на феноменален успех.
Как някои адвокати съумяваха да забогатеят толкова? Къде се обърка правната кариера на Марк и изпадна от релсите?
Асистентка го посрещна и го поведе нагоре по стълбите до просторен кабинет, където Едуин Мосбърг стоеше прав пред висок прозорец, съзерцаваше пристанището и слушаше какво му говорят по телефона. Той се смръщи срещу Марк и му даде знак да седне на масивното кожено канапе. Кабинетът му беше по-голям от целия четвърти етаж, на който се криеха Марк и Тод в момента.
Най-сетне Мосбърг пъхна телефона в джоба си, протегна ръка и без да се усмихва, каза:
— Приятно ми е да се запознаем. Къде са медицинските документи?
Марк беше пристигнал с празни ръце, не носеше дори куфарче.
— Не ги нося. Трябва да поговорим.
— Пропуснали сте давността, нали?
— Да.
Мосбърг седна в другия край на ниската масичка и гневно се вторачи в него.