— Така и предположих. Какво каза вещото лице?
— Че стискаме лекарите за топките. Престъпна небрежност, пълна програма. И той не обърна внимание на датата, а Корбет го нарече шарлатанин. Давността е изтекла шест дни по-късно — два дни преди да се обадя за пръв път в кантората на Корбет.
— Джефри Корбет ли?
— Да. Познавате ли го?
— И още как. Той е чудесен адвокат. Значи чисто и просто изпуснахте два милиона долара.
— Така изглежда.
— За каква сума сте застраховани?
— Нямаме застраховка.
— Практикувате право без застраховка „Професионална отговорност“, така ли?
— Точно така. Освен това нямаме право на адвокатска практика.
Мосбърг си пое дълбоко дъх и издиша дрезгаво, почти като ръмжене.
Разпери ръце и подкани Марк:
— Просто ми разкажи всичко.
Марк му разказа историята за няма и десет минути. За трима добри приятели в лошо училище по право. За огромни задължения, свит пазар на труда, за Горди и моста, за ужаса от адвокатския изпит, за безумното изплащане на заемите, за налудничавата идея да обикалят наказателните съдилища и да събират клиенти, за приятната лудория с готината прокурорка, помогнала много на Бенсън, което пък довело до препоръката им пред Рамон. И ето докъде бяха стигнали.
— И си въобразявахте, че няма да ви пипнат, така ли? — попита Мосбърг.
— Не са ни пипнали. Сам го знаете, но защо да ви пука? Имате си предостатъчно дела. Имате повече пари, отколкото можете да похарчите. Далече сте от Вашингтон и всъщност не ви вредим на джоба.
— Като изключим това малко дело за лекарска небрежност.
— Така е. Оплескахме работата. Но да не забравяме, че вашата клиентка и моят клиент са протакали чак до края.
— Какво ще кажете на клиента си?
— Че няма проявена небрежност и толкова. Може би ще се откаже, а може би ще ни докара проблеми. Ще видим. Изглежда, и вие имате същия проблем.
— Не съвсем. Нямам подписан договор с Ейша. При делата за лекарска небрежност, синко, никога не подписвай договор с клиента, докато не си прегледал медицинската документация. Отбележи си и това до другите неща, които още не си научил.
— Благодаря. Какво ще й кажете?
— Не знам. Не съм мислил. Тя не е най-стабилният човек на света.
— Бихте могли да й кажете истината й да ме съдите от нейно име, но защо да си правите труда? Нямам пукната пара и каквато и да е присъдата, ще обявя несъстоятелност. Честно казано, дори да искате, няма да ме откриете във Вашингтон. И други ме търсят.
— Марк Апшоу истинското ти име ли е?
— Не.
— А Паркър и Лейн?
— Също фалшиви.
— Нищо чудно. Не открихме никакви данни за теб и фирмата ти в указателя на адвокатите във Вашингтон. Оставяш доста широка диря, синко.
— Обадихте ли се на някого там?
— Не мисля. Само една от помощничките ми се поразтърси.
— Ще съм ви признателен, ако не ровите повече. Казах ви истината.
— Е, позволи ми да обобщя. Прекъснали сте следването си в последния семестър, приели сте други имена и сте практикували адвокатската професия без правоспособност, вземали сте хонорарите си в брой, без да декларирате приходите, което също е нарушение, а сега съсипахте чудесно дело за лекарска небрежност, като лишихте своя клиент и моята клиентка от повече пари, отколкото някога ще видят през живота си. Да не забравяме и отказа да изплащате студентските си заеми. Пропуснах ли нещо?
— Едно-две неща може би.
— Разбира се. И какво да правя сега?
— Нищо. Затворете си очите. Не ми обръщайте внимание. Какво ще спечелите, ако съобщите за мен пред адвокатската колегия на Вашингтон?
— Ами, първо, ще е стъпка по посока на прочистването на професионалното ни съсловие. Имаме предостатъчно проблеми и без мошеници като вас да компрометират системата.
— Мога да възразя, че осигуряваме ценни услуги на клиентите си.
— На Рамон Тейпър ли?
— Не, не на него. На другите. Рамон е първият ни опит на минното поле в случаите, свързани с тежки телесни повреди, и, честно казано, ни е предостатъчен. Ще се придържаме към шофирането в нетрезво състояние и ще оставим катастрофите на специалистите от билбордовете.
— Радвам се да го чуя.
— Моля ви за една услуга, господин Мосбърг. Просто не ни закачайте. И бездруго ни е достатъчно трудно.
— Напусни кабинета ми — нареди Мосбърг и се изправи.
Марк завъртя очи и раменете му увиснаха. Промърмори едва чуто:
— Не го чувам за пръв път.
Мосбърг се приближи до вратата и рязко я отвори:
— Вън!
Марк излезе, без да го поглежда, и се запъти към стълбите.
Обратният му полет закъсня в Атланта и той се върна в апартамента почти в полунощ. Благодарение на закъснението вероятно не го простреляха или нещо подобно.