Към девет вечерта Рамон намери бар „Петлите“ и се настани на дългия бар. Тод забъркваше коктейли зад бара. Обичайните посетители след работа и пет-шест редовни клиенти гледаха баскетбол. Рамон си поръча водка с тоник и Тод му я поднесе с купичка с фъстъци.
— Познаваш ли този тип? — попита Рамон и показа на Тод визитката на Марк Апшоу от правна кантора „Апшоу, Паркър и Лейн“.
Адресът беше този, на който се намираха: Флорида Авеню № 1504.
Тод погледна визитката и поклати глава. Двамата с Марк бяха убедили другите бармани да се правят на ударени, ако някой започне да разпитва за тях, за фирмата или за кантората им. Засега схемата им издържаше на ударите.
— Той е адвокатът ми и на визитката му пише, че кантората е на този адрес — поясни Рамон, — обаче това е бар, нали? — Плетеше език, някои от думите му не бяха съвсем разбираеми.
Изведнъж Тод силно се заинтригува от клиента си и настоя да узнае повече.
— Може да е горе. Не знам какво има там, но няма да намерите адвокат, който да работи по това време.
— Този тип се крие от мен, ако ме разбираш. Звъня му от три дни, а той не вдига.
— Сигурно е зает. За какво дело става дума?
— За голямо.
Рамон затвори очи и кимна, а Тод осъзна, че човекът е по-пиян, отколкото бе допускал.
— Е, ако го срещна, какво да му предам? — попита Тод. — Защо го търсиш?
— Казвам се Рамон — отговори мъжът и едва повдигна глава. А още не беше докоснал питието си.
Тод пое дълбоко дъх и се отдалечи. Влезе в кухнята и изпрати есемес на Марк.
„Нашият клиент Рамон е тук. Не се появявай. Къде си?“
„На летището в Атланта. Има закъснение.“
„Обади му се и му пробутай нещо. Каквото и да е.“
„Добре.“
Тод се върна на бара и застана близо до Рамон, който не понечи да си извади телефона. И да му звънеше Марк, Рамон не вдигаше.
Все още с визитката в ръка, той махна на Тод да се приближи и попита:
— Нали това е Флорида Авеню? Къде е кантората?
— Не знам, господине.
— Според мен лъжеш — изтърси Рамон по-силно.
— Не, господине. Прав сте, това е Флорида Авеню, но не знам тук да има правна кантора.
Рамон заяви още по-силно:
— В колата си имам пистолет, така да знаеш. Ако не получа възмездие по един начин, ще го потърся по друг. Чат ли си?
Тод кимна на друг барман и пристъпи още по-близо до Рамон.
— Господине, ако ще заплашвате хората, нямам друг избор, освен да извикам полиция.
— Трябва да намеря този тип, ясно? Господин Апшоу, адвокат. Той пое случая ми, а подозирам, че се крие от мен. И да не си посмял да викаш полиция, чу ли?
— Какво ще кажете да си допиете питието и да ви извикам такси?
— Не ми трябва такси. Колата ми е отвън. Имам пистолет под седалката.
— За втори път споменавате оръжие. А тук това много ни напряга.
— Само не звъни в полицията.
— Вече ги повикахме, господине.
Гърбът на Рамон се скова и очите му се ококориха.
— Какво? Ама защо? На никого нищо не съм направил.
— Господине, в този град приемаме много сериозно заплахите за оръжие.
— Колко струва питието?
— За сметка на заведението е, ако побързате и си тръгнете.
Рамон се плъзна от столчето и подметна на път за вратата:
— Не разбирам защо трябваше да викате полиция.
Тод го последва отвън и го следи с поглед, докато Рамон не се скри зад ъгъла. И да имаше кола, Тод не я видя.
28
Късно в събота сутринта Тод се събуди в леглото на Хадли Кейвинес за втора поредна нощ и установи, че нея я няма. Той разтри очи, опита се да си спомни колко е изпил и реши, че изобщо не е било много. Чувстваше се страхотно и се зарадва на допълнителния час сън. Тя се върна само по широка тениска с две чаши кафе. Вдигнаха възглавниците и седнаха в тъмното.
В съседната стая се чу шум — някакво тракане като от клатене на легло. После се разнесоха приглушени стонове от наслада.
— Кой е там? — попита той шепнешком.
— Съквартирантката ми. Прибра се късно снощи.
— А приятелят й?
— Не знам. Сигурно е някой случаен.
— Значи и тя е по случайните неща?
— О, да. Имаме си нещо като съревнование. Гониш бройката.
— Харесва ми. Мен веднъж ли ме броиш или два пъти?
Хадли отпи от кафето и двамата заслушаха как нещата оттатък набират скорост.
— Една точка за теб, една за партньора ти.
— О, и Марк ли е бил тук?
— Добър опит. Онзи ден ви видях да си шушукате в съда и да ме оглеждате. Направо четях по устните ви. И ето те теб на следващия ден, ухилен до ушите.