— Признавам. Марк каза, че си страхотна в леглото.
— Само това ли?
— Великолепно тяло, много агресивна. Вече разбирам защо — съревноваваш се със съквартирантката си.
— И двете сме на двайсет и шест, неомъжени и без никакво желание за моногамна връзка, освен това сме необвързани и живеем в град с около един милион млади професионалисти. Превърна се в нещо като спорт.
Партньорът зад стената достигна кулминацията си и подът се разтресе, после леглото престана да трака.
— Беше прекалено бързо — отсъди Хадли.
Тод се разсмя и попита:
— Значи сравнявате впечатленията, а?
— Естествено. Правим разбор, особено ако тя е била извън града цяла седмица и е спала с всякакви мъже.
— Не искам да си знам резултата.
— Хрумна ми нещо. Има пекарна на ъгъла. Хайде да отидем да си вземем нещо за хапване. Аз имам много по-добър вкус за мъже от нея и наистина не искам да виждам най-новия непознат, когото е забърсала.
— Ами благодаря.
— Да вървим.
Облякоха се набързо и се измъкнаха от апартамента, без да се натъкнат на другата двойка. Пекарната беше пълна с обичайните клиенти през уикенда. Намериха си маса до вратата. Докато дъвчеха гевреците си, Тод заяви:
— Знаеш ли, твърде си сладка, за да спиш с половината град.
— Не говори толкова силно — озърна се тя.
— Буквално шепна.
— Да не искаш да се кротнеш и да се ожениш?
— Още не съм съвсем готов за това. Просто ми се струва странно убийствена мадама като теб да кара на случайни връзки.
— Това е сексистко твърдение. Значи вие може всяка вечер да си лягате с различна мадама, но ако го прави едно сладко момиче, значи е мръсница.
— Не съм те нарекъл мръсница.
Мъж от съседната маса погледна към тях. Хадли отпи от кафето си и каза:
— Хайде да говорим за друго. Заинтригувана съм от малката ви фирма. Вече познавам Марк Апшоу и теб. А коя е Зола Паркър?
— Приятелка.
— Добре. И тя ли събира клиенти от наказателните съдилища като теб и Марк?
— О, не. Тя се занимава с тежките телесни повреди.
Тод се стараеше да отговаря кратко и изгаряше от желание да смени темата.
— Има ли право да практикува?
Тод преглътна и се взря в красивите й очи.
— Разбира се.
— Полюбопитствах и проверих в адвокатската колегия. Не са чували нито за теб, нито за Марк, нито за госпожица Паркър. Трябва да се запишете. И адвокатските номера, които използвате, ги няма в тяхната база данни.
— Всеизвестно е колко немарливи са архивите им.
— Така ли? За пръв път чувам.
— Защо си толкова любопитна?
— Такава съм си. Каза, че си следвал право в Синсинати. А Марк е следвал в Делауер. Проверих и на двете места — не са чували за вас. Зола твърди, че е завършила право в „Рътгърс“, но някак се е промушила между капките и не фигурира сред випускниците.
Хадли говореше със злобна многозначителна усмивка. Тод успя да продължи да се храни спокойно.
— Голяма си детективка, а?
— Нищо подобно. Не е моя работа. Просто ми се стори странно.
Тод се усмихна, но всъщност му се искаше да я шамароса и да изтрие усмивката от лицето й.
— Ами наемаме хора, ако ти омръзне прокурорската работа.
— Не съм сигурна, че ще вършим много работа в кантората. Имате кантора, нали? Знам, че имате адрес, но всеки може да си заплюе някоя улица и номер.
— Какво целиш?
— Нищо. Просто съм любопитна.
— Споделила ли си любопитството си с някой друг?
— Не. Едва ли някой друг е забелязал. Избрали сте идеалното място да практикувате със или без разрешително. Тук е зверилник и на никого не му пука. Но ще ви посъветвам нещо — не припарвайте до стария Уидърспун от Седмо отделение. Той е по-любопитен от повечето съдии.
— Благодаря. Трябва ли да избягваме още някой?
— Ами не. Само мен не избягвайте. Сега, като съм в час с малките ви хитринки, ще помагам с каквото мога.
— Цена нямаш.
— Всички така казват.
По обед Марк поднасяше питиета в бар „Петлите“. Тод влезе, записа се, че започва, сложи си официалната червена престилка и напълни няколко халби. При първа възможност дръпна настрана партньора си и заяви:
— Хюстън, имаме проблем.
— Само един ли?
— Снощи бях с госпожица Хадли.
— Палавник. А аз обикалях да я търся.
— Аз я намерих пръв. Тази сутрин на закуска си поговорихме. Тя е надушила измамата ни, знае, че нямаме право да практикуваме, проверила е в адвокатската колегия. Знае и къде не сме учили право.
— По дяволите.
— И аз така реагирах отначало. Тя обаче май ще се окаже готина — твърди, че не е казала на никого и обича тайните. Дори предложи да ни помага, когато може.
— Какво иска?