— Още от същото, струва ми се. С приятелката й наистина си падат по случайните връзки. И се надпреварват.
Марк успя да се засмее, но не защото му беше смешно.
— Дали са заети довечера?
— Обзалагам се, че са. С някои други.
— Мамка му! — изруга Марк и се отдалечи да приеме новата поръчка.
Тод бършеше бирени халби, когато Марк мина покрай него и процеди:
— Това ми се струва началото на края.
Късно в неделя вечерта Рамон Тейпър беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Откараха го в ареста, където пренощува в изтрезвителното. В понеделник сутринта дойде приятелката му да го види. Докато чакаше, се запозна с някой си Даръл Кромли, дружелюбен адвокат, който явно плуваше в свои води в чакалнята на ареста. Кромли за нула време уреди Рамон да бъде освободен срещу писмено поемане на задължение за плащане на гаранцията.
Извън ареста, докато Даръл им обясняваше какво предстои, Рамон му каза:
— Извинявай, човече, имам си адвокат, ама той се опитва да ме прекара.
— Адвокат за какво? — веднага атакува Даръл.
— За голямо дело във Вирджиния за лекарска небрежност. Бебето ми умря в болницата преди две години и аз наех този мошеник Марк Апшоу. Чувал ли си за него?
— Не, но тук е пълно с адвокати, на които не може да се има доверие.
— Тоя нищо не струва, от мен да го знаеш. Трябва да го уволня, но не мога да го намеря. Ти занимаваш ли се с лекарска небрежност?
— Една от специалностите ми. Разкажи ми за случая.
29
Два дни по-късно Марк седеше в съдебната зала на почитаемата Фиона Далримпъл и чакаше клиент, който щеше да се признае за виновен за кражба от магазин. Както обикновено, Марк се преструваше, че преглежда важен документ, а всъщност наблюдаваше адвокатите, които идваха и си отиваха, когато се обявяваше тяхното дело. Наистина тук беше като зверилник, в който маймуните твърдо държаха контрола. Някои от лицата му бяха познати, други не беше виждал преди и отново се удиви колко много адвокати са нужни, за да функционира системата. Реликва от миналото се появи с отвратителен костюм и огледа съдебната зала, както правят адвокатите, когато искат да бъдат забелязани. Старецът мина през преградата и размени няколко думи с помощник-прокурора, който се огледа, видя Марк и кимна.
Даръл Кромли се приближи и седна до Марк. Подаде му визитка и тихо каза:
— Аз съм Даръл Кромли, а ти си Марк Апшоу, нали?
Вече се познаваме и това надали е за добро, помисли си Марк.
— Точно така.
— Нае ме Рамон Тейпър. Да излезем навън да поговорим.
Марк погледна визитката. Даръл Кромли, телесни повреди. Прекрасно помнеше другата му визитка: Даръл Кромли, специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние. Даръл явно беше човек с многобройни дарования.
В коридора Даръл беше делови и съобщи на Марк страховитата новина:
— Фирмата ми е наета от господин Тейпър, който имаше лошия късмет да бъде заловен да шофира в нетрезво състояние.
Значи това е връзката. Кромли застина и се взря отблизо в Марк.
— Срещали ли сме се преди? Изглеждаш ми много познат.
— Не съм имал удоволствието. Тук има страшно много адвокати.
— Така е — съгласи се Даръл, но не съвсем убедено.
Измъкна някакви документи от очуканото си куфарче и ги подаде на Марк.
— Ето копие от договора ми с господин Тейпър и писмо, с което прекратява вашето представителство. През последните два дни проучвахме медицинския случай във Вирджиния и се оказа, че давността е изтекла. Знаехте това, нали?
— Разбира се. Прегледахме случая и се консултирахме с лекар. Той заяви, че няма лекарска небрежност. Оказа се задънена улица.
Марк усети как коленете му леко омекват и как сърцето му тупти лудешки.
— Е, със сигурност вече е задънена улица, защото е с изтекла давност. Вие заведохте ли дело по бързата процедура, за да влезете в срока за давност?
— Не, разбира се, няма престъпна небрежност. Делото е загуба на време.
Даръл поклати глава безсилно, като че ли си имаше работа с пълен глупак. На Марк му идваше да го фрасне, но размисли. Опитен адвокат като Кромли сигурно беше и голям скандалджия.
— Ще я видим тази работа — отсече Кромли като голям мъжага. — Най-напред искам да видя медицинската документация. Ще я дам за оценка на истински експерт и ако има дори намек за груба небрежност, спукана ти е работата, приятел.
— Беше задънена улица, Даръл.
— На твое място щях да предупредя застрахователите си.
— Значи ще съдиш друг адвокат?
— И още как, ако имам основание. И няма да ми е за пръв път.
— Не се и съмнявам.