— Изпрати ми документацията, ясно?
В този момент към тях се приближи уплашена млада жена и попита:
— Вие адвокати ли сте?
Марк беше парализиран и онемял. Даръл обаче тутакси се възползва и каза намръщено:
— Разбира се, какъв е проблемът?
Марк се отдръпна и ги остави да си вършат работата.
В бар „Петлите“ партньорите се сгушиха в едно сепаре, възможно най-отдалечено от посетителите късно следобед. Марк току-що им беше разказал за Кромли и всички бяха оклюмали.
— И сега какво? — попита Зола.
— Да допуснем най-лошото — каза Марк. — Най-вероятният сценарий е Кромли да прегледа медицинската документация, което мога да забавя с няколко дни, но няма да ни се размине, и после да я даде за мнение на друго вещо лице. Ако лекарската небрежност е толкова безспорна, колкото твърди Кунс, Кромли много скоро ще разбере, че Рамон и бившата му съпруга са провалили едно хубаво дело. И понеже не може да съди лекарите и болницата, ще погне нас. Ще заведе дело за десет милиона срещу малката ни фирма и нещата ще загрубеят. В даден момент, не може да се предскаже точно кога, ще ни разобличи. Ще провери в адвокатската колегия и ще научи истината. Те от своя страна ще уведомят съдилищата и ще започне разследване. Имената ни фигурират на десетки съдебни документи, така че много скоро ще навържат нещата.
— И ще бъде наказателно разследване, така ли? — попита Зола.
— Да, знаехме още от самото начало, че е престъпление да практикуваме като адвокати, без да имаме право. Не е сериозно престъпление, но въпреки това е.
— Но е престъпление, а не нарушение.
— Така е.
— Има и още нещо, Зола — каза Тод. — Канехме се да ти съобщим, но просто нямаше удобен случай.
— Изгарям от нетърпение. Хайде, казвайте.
Марк и Тод се спогледаха и Тод започна:
— Ами има една сладка прокурорка от Десето отделение, казва се Хадли Кейвинес. Марк се запознал с нея в един бар преди няколко седмици и преспали. Оказва се, че тя го прави често и обича разнообразието. Аз също се запознах с нея в съда и после се позабавлявахме. Два пъти. Сутринта, докато си хапвахме гевречета, тя ме осведоми, че е проучила малката ни фалшива фирма. Уверява ме, че не я засяга, че го намира за забавно, обича да пази тайна и така нататък, но в тази професия не можеш да имаш доверие на никого.
— Особено на адвокати измамници — каза Зола. — Нали се договорихме да ограничим контактите си с други хора?
— Опитах се — увери я Марк.
— Много е готина — додаде Тод.
— Защо ми го казвате чак сега?
— Случи се миналия уикенд — отговори Марк. — Според нас е безобидна.
— Безобидна ли? — завъртя очи Зола. — Значи сега трябва да се тревожим и за сладката малка Хадли, и за Даръл Кромли.
— Да не забравяме и Мосбърг в Чарлстън — напомни Марк. — Той е задник и страшно ще му хареса да ни подгони яката.
— Чудесно! — възкликна Зола. — Три месеца след появата си „Апшоу, Паркър и Лейн“ се проваля.
Тя отпи от безалкохолното си и огледа бара. Умълчаха се за дълго, докато ближеха раните си и обмисляха какъв да бъде следващият им хода. Накрая Зола каза:
— Не беше добър ход да поемаме случая за лекарска небрежност, нали? Нямахме представа какво да правим и здравата оплетохме конците. За нас е пълен провал, но помислете за Рамон и за бившата му съпруга. Заради нас няма да получат нито цент.
— Не са предприели нищо цели две години, Зола — напомни й Марк.
— Колкото и да го дъвчем, доникъде няма да стигнем. Трябва да се съсредоточим над бъдещето — намеси се Тод.
Настъпи поредната дълга пауза в разговора. Тод се приближи до бара, поръча още две бири и ги донесе на масата.
— Помислете: когато Кромли ни съди за небрежност, ответниците ще бъдат Тод Лейн, Марк Апшоу и Зола Паркър. Трима души, които не съществуват. Как ще открие истинската ни самоличност?
— Допускаме, че сладката малка Хадли също не знае истинските ни имена, така ли? — попита Зола.
— Не, разбира се — увери я Марк.
— А Мосбърг?
— Няма представа.
— Значи или трябва да се скрием, или да избягаме — каза Зола.
— Вече се крием — изтъкна Тод, — но те ни намериха. Мамка му, след като Рамон се приближи толкова, професионалистите със сигурност ще ни намерят. Адресът ни е на милион визитки, които раздаваме на всякакви хора.
— Нищо няма да стане бързо — каза Марк. — На Кромли ще му трябва около месец да заведе дело. Ще разберем, когато го направи, защото ще следим графиците. След това ще разбере, че съди несъществуващи хора, и това ще проточи работата още повече. Адвокатската колегия ще си гони опашката, докато търси трима адвокати фантоми.