— Явно не бива да припарваме до наказателните съдилища — каза Тод.
— О, да. Приключихме с това. Край с тормоза над бедните и потиснатите.
— Ами висящите ни дела? Не можем да зарежем тези хора.
— Точно това ще направим — отсече Марк. — Не можем да приключим делата, защото не бива да рискуваме и да се появяваме в съда. Това свърши. Отсега нататък не приемайте обаждания от клиенти, всъщност никакви обаждания. Ще използваме предплатени карти, за да поддържаме връзка помежду си, и няма да вдигаме на друг.
— Аз вече нося два телефона — каза Зола. — Сега и трети ли?
— Да. И трябва да ги следим всичките, за да видим кой ни търси — каза Марк.
— Това е краят на дните ми като болничен хищник, така ли? — попита тя и дори успя да се усмихне.
— Боя се, че да.
— Не беше много добра — изтъкна Тод.
— Благодаря. Всяка секунда ми беше неприятна.
Управителят се приближи и каза:
— Ей, Тод, ти си на смяна тази вечер. Трябваш ни сега, че нямаме достатъчно хора.
— Идвам след секунда — обеща Тод, за да го разкара. — Е, банда, сега какво?
— Погваме банка „Суифт“ — каза Марк.
— И се заравяме по-надълбоко — додаде Зола.
Не беше въпрос.
Моргана Наш от „Нау Асист“ изпрати на Марк имейл, който гласеше:
Скъпи Марк,
Администрацията на „Фоги Ботъм“ ме осведоми, че Ви застрашава изключване. Обадих се там и ме информираха, че не сте се явявали на занятия този семестър. Това е много тревожно. Моля, свържете се с мен незабавно.
Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266 000 долара.
Поздрави, Моргана Наш,
представител „Публичен сектор“
Късно през нощта, след още няколко бири Марк отговори:
Скъпа г-жо Наш,
Миналата седмица терапевтът ми ме настани в частна психиатрична клиника в Мериленд. Забранено ми е да използвам интернет, но тези смешници тук не са много умни. Бихте ли престанали да ме тормозите? Според един от психиатрите съм на ръба на самоубийството. Ако натискът от Ваша страна продължи, ще прескоча ръба. Моля Ви, моля Ви, оставете ме на спокойствие!!
С обич,
Марк Фрейзиър
Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“ изпрати следния имейл на Тод:
Драги г-н Аусеро,
От учебното Ви заведение ме информираха, че вече официално Ви смятат за прекъснал. Обадих се и ми казаха, че не сте посетили нито едно занятие този семестър, последния преди дипломирането си. Кой здравомислещ студент по право прекъсва през последния си семестър? След като не учите, мога само да допусна, че работите някъде, вероятно в бар. Каквато и да е работа, без официално да следвате някъде, налага или нуждата от съставяне на план за погасяване на заема, или, ако не бъде изготвен такъв — обявяване на неплатежоспособност. Последното, убеден съм, че знаете, означава съдебно дело срещу Вас, заведено от Министерството на образованието. Моля незабавно да се свържете с мен.
Последен транш: 32 500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195 000 долара.
Искрено Ваш,
Рекс Уагнър,
старши консултант по заемите
Докато Марк пишеше отговора си до Моргана Наш, Тод светкавично изпрати един до своя консултант.
Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,
Направо уцелихте в десетката с въпроса си за здравомислието. Напоследък в живота ми няма нищо здравомислещо, а само непреодолима планина от дългове. Добре, всичко свърши. Край. Прекъснах, защото мразя университета, мразя правото и така нататък. В момента печеля по 200 долара седмично в брой като барман. Да кажем, около 800 долара месечно, без данъците, защото още не съм попълнил тези формуляри. За да поддържам все някак разореното си съществуване, вероятно трябва да се съглася на план за погасяване на заема с вноска от около 200 долара месечно и начална дата след шест месеца. Знам, че ще включите и фактора „лихва“ възможно най-скоро и че тя ще достигне 5 процента годишно. Пет процента от 195 000 долара е около 9750 долара на година. Да закръглим на 10 000 долара лихва. При сегашната ми заплата мога да отделям около една четвърт от тази сума всяка година. След това Вашите шефове ще добавят лихва за просрочване върху раздутата главница и сумата ще нарасне с още 5 процента годишно. Сметките са малко смущаващи, но според моята таблица след десет години ще дължа почти 400 000 долара. И то без дребните скрити такси, допълнителни начисления и други незаконни щуротии, които ССП са уличени, че добавят щедро към студентските заеми. (Прочетох съдебните дела и, човече, адски ми се иска и аз да заведа едно. Вие и Вашата фирма трябва да се засрамите — да трупате скрити такси на гърба на студентите, които и бездруго са затънали в дългове.)