— Има клон на „Суифт“ на Уисконсин Авеню в Бетесда. Да започнем от там. Прегледайте онлайн указателя за Бетесда. Търсим разпространени имена, които не е трудно да изпишеш и по друг начин.
— Ето едно — каза Тод. — Господин Джоузеф Хейл, Манинг Драйв номер шестстотин шейсет и две, Бетесда. Изпускаш една буква и той става Джо Хел. Първият ни клиент.
Зола отвори документ, изкопиран от материалите на „Коен-Кътлър“. Във фирмата го наричаха ИИ — информация за ищците.
— Дата на раждане? — попита тя.
— Да го направим четирийсетгодишен. Роден на трети март седемдесет и четвърта година. Женен, с три деца. Клиент на банка „Суифт“ от две хиляди и първа. Текуща сметка и срочен депозит. Дебитна карта.
Зола печаташе, попълваше кутийките.
— Добре, номера на сметките.
— Да ги оставим засега. Ще ги измислим по-късно, ако се наложи.
— Следващият?
— Етъл Бери от Ръгби Авеню, номер дванайсет-десет. Сменяш „е“ на „а“ и става Етъл Бари.
— Ето го нашето момиче — каза Марк. — Етъл е малко старомодно име, така че да я направим по-възрастна. Родена на пети декември четирийсет и първа година, две години преди Пърл Харбър. Вдовица. Децата й не живеят при нея. Текуща и спестовна сметка, твърде възрастна е за дебитна карта. Не обича кредитни.
Зола попълни полетата и Етъл Бари се превърна в ищец по колективен иск.
— Следващият?
— Тед Радфорд, Драмънд Авеню, номер седемстотин деветдесет и осем, апартамент четири В. Променяш „а“ на „е“ и става Тед Редфорд като актьора, Робърт Редфорд.
— Кога е роден Робърт Редфорд? — попита Марк. — Чакайте малко. — Чукна клавишите, смъкна се надолу по екрана и каза: — На осемнайсети август трийсет и шеста година. Да дадем същата рождена дата и на Тед.
— Робърт Редфорд наистина ли е на седемдесет и седем? — попита Тод.
— Според мен още изглежда добре — отбеляза Зола, докато печаташе.
— „Ужилването“ и „Буч Касиди“ са от най-любимите ми филма. Редфорд си върви с Нюман.
Тод търсеше и тракаше с клавишите.
— Ето един. Майк Нюман от Арлингтън Роуд, номер четиристотин и осемнайсет, Бетесда. С малка промяна става Майк Нойман.
Зола промърмори, докато печаташе:
— Поне се забавляваме.
След като претърсиха Бетесда и събраха още ищци, адвокатите от фирмата насочиха поглед към предградията на Северна Вирджиния. Там имаше клон на банка „Суифт“ на Броуд Стрийт във Фолс Чърч. Районът се оказа плодоносен и десетки нови фалшиви клиенти се присъединиха към иска им.
На обед вече се отегчиха и решиха да излязат навън и да обядват. Взеха такси до крайбрежната алея в Джорджтаун и си намериха маса с изглед към река Потомак. Никой не спомена Горди, но всеки си спомняше последното им посещение тук. В онази страховита нощ стояха недалече от това място, когато видяха примигващите светлини на Мемориъл Бридж в далечината.
Поръчаха си сандвичи и студен чай и тримата отвориха лаптопите си. Продължиха търсенето на клиенти, ощетени от банка „Суифт“.
Много след като се бяха нахранили, сервитьорът учтиво ги помоли да си тръгнат — масата му трябвала. Тримата отидоха в едно кафене на ъгъла, намериха си маса отвън и подновиха операцията. Когато добавиха стотния си нов клиент, Марк се обади в Маями. Помоли да разговаря със старши съдружник от „Коен-Кътлър“, но разбира се, най-старшият отсъстваше по работа. Марк продължи да настоява и накрая го насочиха към адвокат на име Мартинес, който според уебстраницата се бореше срещу „Суифт“ на фронтовата линия. След като се представи и спомена малката си фирма, Марк каза:
— И така, имаме около сто клиенти на „Суифт“ и бихме искали да се присъединим към колективния иск, заведен от вас.
— Сто ли? — повтори Мартинес. — Шегувате се, нали?
— Напълно сериозен съм.
— Вижте, господин Апшоу, до днес фирмата ни има почти двеста хиляди ищци. Не поемаме по-малко от хиляда ищци от други кантори. Намерете хиляда случая и ще говорим по същество.
— Хиляда ли? — повтори Марк и се ококори като обезумял срещу партньорите си. — Добре, залавяме се за работа. Просто от любопитство, кажете ми как изглежда картинката като цяло?
Мартинес се прокашля и отговори:
— Не мога да ви кажа много. „Суифт“ е под огромен натиск да сключи споразумение, но не съм сигурен дали адвокатите им го разбират. Получаваме смесени послания. Все пак смятаме, че ще се споразумеем.
— Кога?
— Допускаме, че в началото на лятото. Банката иска бъркотията да приключи и разполага с парите да го направи. Федералният съдия, на когото е възложено делото в Ню Йорк, сериозно притиска за гледането му. Следите заглавията в пресата, нали?