— Тук пише, че адвокатът ви е Марк Апшоу. Не го виждам в залата.
— И аз не го виждам, господин съдия. От три дни му звъня, но не си вдига телефона.
Съдия Канту погледна надолу към секретарката, която вдигна рамене, сякаш нищо не знаеше. Погледна и към помощник-прокурора, който също вдигна рамене.
— Много добре, отдръпнете се, господин Планкмор, ще се занимая с делото ви по-късно. Да видим дали ще успеем да се свържем с господин Апшоу по телефона. Не бива да обърква графика си така.
Планкмор седна този път на предния ред, уплашен и объркан. Друг адвокат се приближи към него, надушил жертва.
Гронски докладва на госпожа Санчес. Решиха да изчакат два дни до датата на следващото явяване на господин Лейн в съда.
Джереми Планкмор си науми да поразрови по-надълбоко. Взе свой приятел за подкрепление, изчака до по-късно следобед и посети адреса от визитката на адвоката. Апшоу му беше поискал хонорар от хиляда долара, осемстотин от които беше платил в брой. Остатъкът беше в джоба му, но не възнамеряваше да ги дава на адвоката си. Всъщност щеше да поиска сметка на господин Апшоу и да настоява да му върне парите. На адреса на Флорида Авеню не намери адвокатска кантора. В бар „Петлите“ той и приятелят му си купиха бира и пофлиртуваха с барманката, млада жена с многобройни татуировки, която се казваше Пами. Тя не беше разговорлива, особено когато Джереми започна да разпитва за Марк Апшоу и за правната кантора в сградата. Твърдеше, че не знае нищо, и въпросите му видимо я подразниха. Джереми остана с впечатлението, че Пами увърта, затова написа името и телефонния си номер на гърба на хартиена салфетка. Подаде й я и каза:
— Ако се натъкнеш на Марк Апшоу, предай му да ми се обади. Иначе ще го докладвам на адвокатската колегия.
— Вече ви казах, че не го познавам — отговори Пами.
— Да бе, но ако случайно го видиш.
Джереми и приятелят му си тръгнаха от бара.
Надушил джакпота, Даръл Кромли се задейства светкавично. Плати три хиляди и петстотин долара на пенсиониран лекар за „експедитивно становище“ относно медицинската документация на Рамон. Заключението на експерта, написано много по-безцеремонно от това на д-р Кунс, гласеше, че „действията на болничния персонал и на дежурните лекари са много под нивото на приемливите стандарти за медицински грижи и представляват груба небрежност“.
Даръл грабна резюмето от две страници, прикрепи го към своето съдебно дело от две страници и го заведе от името на клиента си Рамон Р. Тейпър срещу адвокат Марк Апшоу и неговата фирма пред съда на окръг Колумбия. Същината на делото беше от ясна по-ясна: адвокат Апшоу беше забавил безспорно дело за лекарска небрежност и беше допуснал да изтече давността му, с което беше унищожил всякакъв шанс за компенсация от страна на лекарите или на болницата. Рамон настояваше за обезщетение за действителни и наказателни вреди, възлизащо на двайсет и пет милиона долара.
Даръл изпрати копие от съдебното дело на адреса на бар „Петлите“ и плати сто долара на разносвач на призовки, за да връчи призовката лично на господин Апшоу, както изискваше законът. В бара обаче разносвачът се беше затруднил с намирането на фирмата. Допуснал беше, че се намира някъде над бара — преброи поне три етажа, — но единствената видима врата се оказа заключена.
В бара поразпита и управителят му каза, че в сградата няма такава правна кантора. Никой не знаеше нищо за Марк Апшоу. Разносвачът се опита да остави призовката при управителя, но той разпалено отказа да я вземе. През следващите три дни разносвачът се мъчеше да намери или адвокатската фирма, или Марк Апшоу, но без успех.
На Даръл Кромли изобщо не му хрумна да провери в адвокатската колегия дали Марк Апшоу е неин член.
Фирмата възприе стратегия на мобилност. Партньорите излизаха от сградата всяка сутрин и обикаляха града, кафенетата, библиотеките и книжарниците, откритите заведения — ходеха навсякъде, където можеха да извадят лаптопите си и да преглеждат указателя за още клиенти. Страничен наблюдател би се учудил над какво работят тримата толкова усърдно, какво обсъждат тихо помежду си, какви имена и адреси предлагат, докато мобилните им телефони вибрират в приглушен хор от неприети повиквания. Тримата определено бяха много търсени, но рядко вдигаха телефоните си. Всичко това би било необяснимо за страничния наблюдател, но такъв всъщност нямаше.
Тод беше зад бара късно една нощ и почистваше, след като и последните клиенти платиха бирите си и си тръгнаха. Мейнард, който рядко идваше в бар „Петлите“, се показа от кухнята и попита:
— Къде е Марк?