Седмица по-късно си бяха обратно във Вашингтон, но Горди все още беше сгоден и сватбата все още щеше да се състои на петнайсети май. Само че беше спрял лекарствата и поведението му беше непостоянно. Дни наред не излизаше от спалнята си, спеше с часове, после седеше, опрял брадичка в коленете си и вперил поглед в тъмната стена. Зола влизаше и излизаше, без да знае как да постъпи. Горди изчезна за три дни, но й изпрати есемес, че е във влака за Ню Йорк, за да „интервюира едни хора“. Бил по следите на мащабен заговор и имал много работа. Тя спеше в апартамента си, когато той влетя в четири часа една сутрин, започна да къса дрехите й и да настоява за секс. По-късно през деня отново изчезна да преследва лошите и да „изрови нещо мръсно“. Когато се върна, отново беше в маниакално състояние и прекарваше часове пред лаптопа си. Забрани й да припарва до апартамента му, защото имал много работа.
Уплашена и изтощена, Зола най-накрая отиде в „Олд Ред Кат“ и поговори с Тод.
4
Зола ги посрещна на покритата площадка пред сградата и двамата я последваха нагоре по стълбите до апартамента й на втория етаж. Щом влязоха, тя затвори вратата и им благодари, че са дошли. Беше видимо притеснена, почти обезумяла.
— Къде е той? — попита Марк.
— Там — кимна тя към коридора. — Не ме пуска да вляза и не излиза. Мисля, че през последните два дни почти не е мигнал. Състоянието му непрекъснато се променя — в момента пращи от енергия.
— И не взема лекарства? — попита Тод.
— Явно не, поне не от аптеката. Подозирам, че се самолекува.
Спогледаха се, всеки чакаше другият да направи първата стъпка. Накрая Марк каза:
— Да вървим.
Тримата прекосиха коридора и Марк почука на вратата.
— Горди, Марк е. Тук съм с Тод и Зола, искаме да поговорим.
Мълчание. Едва доловимо откъм стаята се чуваше Спрингстийн. Марк почука отново и повтори думите си. Музиката секна. Някой ритна и събори стол или табуретка. Отново тишина, после бравата щракна. След няколко секунди Марк отвори вратата.
Горди стърчеше насред тясната стая само по стари спортни гащета на „Редскинс“, които приятелите му бяха виждали стотици пъти. Беше се вторачил в стената и не им обърна внимание, когато влязоха. В кухненския бокс отляво цареше пълен безпорядък, празни бирени кутийки и шишета от алкохол бяха струпани в мивката и пръснати по плотовете. По пода се въргаляха картонени чаши, мръсни салфетки и опаковки от сандвичи. Малката маса за хранене от дясната им страна беше цялата в листове, струпани на високи безредни купчини около лаптопа и принтера. Подът под масата беше отрупан с вестници, папки и захвърлени статии от списания. Канапето, телевизорът, креслото и ниската масичка бяха изтикани плътно в единия ъгъл, сякаш в опит да се разчисти цялата стена.
Тя представляваше лабиринт от картони и десетки листове хартия, подредени по някаква налудничава логика и закрепени с цветни габърчета или с тиксо. С черни, сини и червени маркери Горди се беше заел да подрежда огромен корпоративен пъзел, грандиозен заговор, като нишките водеха до зловещите лица на хората най-отгоре.
Самият той, изглежда, се взираше в лицата. Беше блед и изпит, видимо много отслабнал, а Марк и Тод не бяха забелязали подобно нещо две седмици по-рано по време на последните изпити. Приятелят им обичаше да спортува и често ходеше във фитнеса, но оформените мускули вече ги нямаше. Гъстата му руса коса, повод за огромна суета от негова страна, не беше мита от седмици и беше станала на клечки. Тримата огледаха него и състоянието на апартамента му и незабавно заключиха, че приятелят им е мръднал. Пред тях стоеше маниакален художник, който налудничаво и уединено работеше над огромно платно.
— Защо сте дошли? — попита Горди, извърна се и ги изгледа гневно.
Очите му бяха хлътнали, бузите се бяха вдлъбнали, брадата му беше на една седмица.
— Трябва да поговорим — каза Майк.
— Да, така е — съгласи се Горди, — обаче ще говоря аз, защото имам да ви казвам много неща. Разплетох цялата история. Спипах негодниците и сега трябва да действаме бързо.
Тод се обади колебливо:
— Добре, Горди, дойдохме да те изслушаме. Какво става?
Горди посочи канапето и спокойно каза:
— Заповядайте, седнете.
— Предпочитам да остана прав, ако нямаш нищо против, Горди — каза Майк.
— Имам! — сопна се приятелят му. — Имам против. Правете, каквото казвам, и всичко ще бъде наред. Хайде, сядайте.