Марк й предложи да почака ден-два и да се опита да намери друг адвокат в Дакар. Онлайн попадаха на много, и то в наглед стари и благонадеждни фирми. Всъщност някои от фирмите изглеждаха толкова обещаващи, че Тод дори се пошегува дали да не си отворят офис там, когато и те се окажат принудени да напуснат САЩ.
— Има ли бели в Сенегал? — попита.
— Разбира се — отговори Зола. — Двама-трима.
— Харесва ми — изтърси Марк в опит да разведри нещата. — Чуждестранен офис на „Апшоу, Паркър и Лейн“.
— Приключих с тази фирма — направи опит да се усмихне Зола.
Не й допадаше обаче идеята отново да изпрати пари на някой непознат. Тод и Марк я увериха, че парите не са проблем. Във фирмената си сметка имаха петдесет хиляди долара и те бяха на нейно разположение. Зола се трогна от щедростта им и от желанието да й помогнат и за пръв път сподели с тях за малката сума за черни дни, която пазеше точно за подобно положение. Двамата се впечатлиха, че е успяла да спести повече от шестнайсет хиляди долара по време на следването си. Беше нечуван подвиг.
Не можеха да я винят, че иска да напусне града. В момента ги съдеха хазяите им, защото се бяха изнесли тайно през януари. Даръл Кромли беше завел срещу тях дело за двайсет и пет милиона долара за професионална небрежност. Федералното правителство скоро щеше да се присъедини със сума от порядъка на шестстотин хиляди долара общо. Десетки гневни клиенти ги търсеха. Съдебните секретари им звъняха. Мейнард ги уволни, така че наистина бяха без работа. А най-неотложният им проблем беше разследването на адвокатската колегия във Вашингтон. Беше само въпрос на време да открият истинската им самоличност и тогава щеше да се наложи да напуснат града.
Тримата отидоха с колата до бар „Петлите“. Момчетата пазеха вратата, а Зола изтича на горния етаж и си приготви една чанта. Отбиха се в банката й, откъдето тя изтегли десет хиляди долара от сметката си. В банката не можеха да ги обърнат в западноафрикански франкове, затова намериха чейндж бюро близо до Юниън Стейшън. В магазин за мобилни телефони платиха триста и деветдесет долара за четири джиесема, некодирани, така че да се използват и в чужбина, заедно със СИМ карти, камери, блутут, пълна клавиатура и достъп до социалните мрежи. Щяха да задържат три апарата, а четвъртият щеше да бъде оставен при Бо при възможност.
В четири и половина отидоха на летище „Дълес“ и се запътиха към гишето на Брасълс Еърлайнс. Със старата си кредитна карта Зола плати хиляда и петстотин долара за двупосочен билет до Дакар с четиричасов престой в Брюксел. Ако нямаше закъснение, щеше да бъде в Дакар в четири на следващия ден следобед след осемнайсетчасово пътуване.
Преди проверката за сигурност на излитащите полети тримата се прегърнаха и хубаво си поплакаха. Момчетата я проследиха с очи, докато тя не изчезна сред другите пътници. После Тод и Марк се върнаха в града и просто ей така решиха да отидат на мач на „Нешънълс“.
В девет на следващата сутрин Зола беше някъде между Белгия и Сенегал, а Марк и Тод влязоха в студентския център на кампуса на Американския университет и седнаха в полупразното заведение. С джинси и раници, по нищо не се отличаваха от другите. Купиха си кафе и се настаниха удобно, все едно се готвеха да учат сериозно. Марк извади един от телефоните си и застана пред стената от прозорци към кампуса. Звънна в Маями във фирма „Коен-Кътлър“ и помоли да разговаря с адвокат Руди Стасън. Според уебсайта на фирмата Стасън беше един от няколкото партньори в „Коен-Кътлър“, които движеха иска срещу банка „Суифт“. Секретарка му отговори, че господин Стасън има среща. Марк отговори, че е важно и че ще почака. Десет минути по-късно се обади Стасън.
Марк се представи като адвокат от Вашингтон и го увери, че има хиляда и сто клиенти на „Суифт“, подписали иск и готови да се присъединят към някой от шестте заведени колективни иска.
— Идвате точно където трябва — засмя Стасън. — Съдим като обезумели. Двеста хиляди ищци по последни изчисления. Къде са вашите клиенти?
— Всички са около Вашингтон — каза Марк, остави телефона на масата и седна срещу Тод. Натисна копчето за микрофона и намали силата на звука. — Просто проверявам фирмите, търся най-доброто предложение. Какви са таксите ви?
— Не съм сигурен. Смятаме адвокатските хонорари да бъдат договорени отделно. Засега имаме договори за двайсет и пет процента с клиентите си и вземаме още осем процента от сумата на общото споразумение. Разбира се, всичко подлежи на обжалване. Как казахте, че ви е името? Апшоу? Не намирам уебсайта ви.