Полицай Стю Хобарт получи одобрение да прегледа случая заедно с госпожа Санчес. Чап беше издирил собственика на бар „Петлите“ и двамата с Хобарт го посетиха заедно. Завариха Мейнард в кабинета му над „Олд Ред Кат“.
На Мейнард му беше дошло до гуша от Марк и Тод и техните номера и не беше склонен да търпи нищо, което може да накара ченгетата да продължат да душат. И тъй като не знаеше почти нищо за онова, което действително се случваше на горния етаж на Флорида Авеню № 1504, не им разкри много. Разполагаше обаче с най-съществената информация.
— Истинските им имена са Тод Луcepo и Марк Фрейзиър. Не знам името на чернокожото момиче. Лусеро работи тук при мен около три години, страхотен барман, всеобщ любимец. През януари двамата с Фрейзиър се преместиха в другата сграда и си направиха фирмата. Плащаха си наема, като работеха на бара.
— Срещу пари в брой, разбира се — отбеляза Хобарт.
— Още не е незаконно да се плаща в брой — възрази Мейнард.
Разговаряше с градска полиция, не с данъчните, и беше сигурен, че на Хобарт всъщност не му пука как той плаща на служителите си.
— Още ли живеят там? — попита Хобарт.
— Доколкото ми е известно. На четвъртия етаж са, момичето е на третия, поне така ми казаха. Уволних Тод и Марк миналата седмица, но остават под наем до първи юни.
— Защо ги уволнихте?
— Това не е ваша работа, господин полицай. Направих го, защото привличат твърде много внимание. Доколкото ми е известно, мога да наемам и да уволнявам когото си пожелая.
— Разбира се. Проверихме вратата на горния етаж и май стои заключена. Бихме могли да извадим заповед и да я разбием.
— Сигурно бихте могли — отговори Мейнард. Отвори едно чекмедже, извади връзка ключове, намери нужния, откачи го и го подхвърли през масата. — Това ще свърши работа, но ви моля да не замесвате бара. Едно от добрите ми заведения е.
Хобарт взе ключа.
— Дадено. Благодаря.
— Няма за какво.
* * *
След като се стъмни, таксито на Зола потегли от хотела и се запровира през движението в центъра на Дакар. Двайсет минути по-късно спря на оживено кръстовище и тя слезе. Приближи се до модерна висока сграда с охрана на входа. Мъжете говореха английски, а външността им я впечатли. Подаде им листче с името Идина Санга, Avocat, и те бързо й отвориха вратата и я поведоха през фоайето към асансьора.
Според профила й онлайн госпожа Санга беше партньор във фирма с десет адвокати, половината жени, и говореше не само френски и английски, но и арабски. Специализираше в областта на имиграционните дела и поне по телефона звучеше уверена, че ще се справи с положението. Посрещна Зола на асансьора на петия етаж и двете отидоха до малка заседателна зала без прозорци. Зола й благодари, че е останала след работно време.
Ако се съдеше по снимката на уебсайта на компанията, госпожа Санга беше около четирийсетгодишна, но на живо изглеждаше много по-млада. Беше получила образованието си в Лион и в Манчестър и говореше безукорен английски с прекрасен британски акцент. Усмихваше се много, с нея се разговаряше лесно и Зола си изля душата.
Срещу скромен хонорар госпожа Санга щеше да поеме нещата в свои ръце. Случаят не беше необикновен. Не бяха нарушени никакви закони, а първоначалният тормоз от страна на полицията беше типично поведение. Адвокат Санга имаше нужните познанства в полицията и в имиграционните служби и беше сигурна, че съвсем скоро ще издейства заповед за освобождаването на Абду Мал. Фанта и Бо нямаше да бъдат арестувани. Семейството щеше да може да се придвижва свободно, а госпожа Санга щеше да ги снабди с нужните документи.
* * *
Марк и Тод спяха дълбоко в евтиното си легло на две нива на четвъртия етаж на Флорида Авеню № 1504, когато някой почука на вратата. Марк излезе в тясната им дневна, светна и попита:
— Кой е?
— Полиция. Отворете.
— Имате ли заповед?
— Имаме две. За Фрейзиър и за Лycepo.
— Мамка му.
Стю Хобарт влезе с двама униформени полицаи. Връчи на Марк лист хартия и заяви:
— Арестуван си.
Тод се излюпи от спалнята само по червени боксерки. Хобарт подаде и на него заповед.
— За какво, по дяволите? — попита Марк.
— За практикуване на право без разрешително — гордо отговори Хобарт и Марк му се изсмя в лицето.