През втория си пълен ден в града Зола намери американското посолство и се регистрира като туристка. Един час по-късно, докато наближаваше хотела, двама полицаи я спряха и й поискаха документите. Знаеше, че полицията има широки правомощия да разпитва и дори да задържа хора. По почти всякакви причини всеки можеше да попадне в ареста за четирийсет и осем часа.
Един от полицаите говореше малко английски. Тя му обясни, че е американка и не говори френски. Те се изненадаха от американския й паспорт и от шофьорската й книжка (истинската), издадена в Ню Джързи. Много разумно беше оставила фалшивите си документи в хотела.
След безкрайни петнайсет минути й върнаха документите и я пуснаха. Случката беше доста плашеща, затова Зола реши да остави туристическите занимания за друг ден.
Партньорите й се бяха настанили в малък апартамент в евтин хотел на Шърмърхорн Стрийт в центъра на Бруклин. Една спалня, разтегателен диван, тясна кухня — триста долара на вечер. В магазин за канцеларски материали платиха деветдесет долара, за да наемат за един месец комбиниран скенер, принтер, факс и копирна машина.
Издокарани със сака и вратовръзки, двамата отидоха в клон на Ситибанк на Фултън Стрийт и поискаха среща с акаунт мениджъра. С истинските си имена, шофьорски книжки и номера на социалните осигуровки отвориха текуща сметка за правна клиника „Лусеро и Фрейзиър“. Пробутаха старата история, че са следвали право заедно, но им е омръзнала мелачката на манхатънските фирми. Малката им клиника щяла да помага на истински хора с истински проблеми. Взеха адреса на административна сграда през шест преки, но той им трябваше само за да го отпечатат на новите си чекове, които и бездруго никога нямаше да видят. Марк написа личен чек за хиляда долара, за да открие сметка, и веднага щом се върнаха в апартамента си, изпратиха по факса разрешение за извършване на превода до банката си във Вашингтон. Салдото им, малко под 35 000 долара, беше прехвърлено в новата им сметка и старата беше закрита. По имейл осведомиха госпожа Джени Валдес от „Коен-Кътлър“ в Маями, че фирмата им „Апшоу, Паркър и Лейн“ се е сляла с бруклинската фирма „Лусеро и Фрейзиър“. Тя им изпрати също по имейл един куп формуляри, за да внесат нужните промени, и те отделиха цял час за попълването им. Тя отново ги помоли да й изпратят номерата на социалните осигуровки и банковите сметки на своите хиляда и сто клиенти, които им бяха предоставили за колективния иск, и те отново не го направиха с обяснението, че още събират тази информация.
Невъзможно бе да се свържат по телефона лично с Хайндс Ракли, затова решиха да започнат с правната му кантора. Уебсайтът на „Ратлиф и Косгроув“ беше доста полезен и сносно прикриваше факта, че във фирмата работят малко повече от четиристотин човека, които се занимават с просрочени ипотеки, отнемане на собственост, неплатени кредитни сметки, банкрути, събиране на дългове и неплатежоспособност по студентски заеми. Горди ги беше описал като „клоаката“ на финансовите услуги. Имаха около стотина адвокати в седалището си в Бруклин, а управляващ партньор беше Марвин Джокъти, мъж на около шейсет години, с месесто лице и твърде неблагонадеждна професионална биография.
Марк му изпрати следния имейл:
Скъпи г-н Джокъти,
Казвам се Марк Финли и съм разследващ журналист на свободна практика. Работя над статия за г-н Хайндс Ракли, който, доколкото знам, е Ваш бизнес партньор. След едноседмично проучване установих, че чрез фирмите си „Шайло Скуеър Файненшъл“, „Варанда Капитал“, Бейтриъм Груп и Лакър Стрийт Тръст г-н Ракли е собственик на осем висши учебни заведения по право в цялата страна. Ако се съди по резултатите от изпитите за адвокатската колегия, въпросните осем учебни заведения обслужват обществен сегмент, напълно неподходящ за обучение по право или за полагане на въпросния изпит. Въпреки това ясно са много печеливши.
Бих искал да си уредя среща с господин Ракли възможно най-скоро. Споменах историята без много подробности на „Ню Йорк Таймс“ и на „Уолстрийт Джърнъл“ и двете издания много се заинтригуваха. Много е важно да не губим време.
Телефонният ми номер е 838-774-9090. Аз съм в града и нямам търпение да разговарям с г-н Ракли или с негов представител.
Благодаря Ви,
Марк Финли
Беше понеделник, 12 май, един и половина следобед. Марк и Тод се запитаха след колко време ще им отговори господин Джокъти. Докато чакаха и убиваха времето в апартамента си, подеха атака срещу нищо неподозиращи хорица в предградията на Уилмингтън, Делауер. С помощта на телефоните указатели онлайн отново се захванаха с пакостите и добавиха още имена към колективния си иск. След като си извършил хиляда и сто углавни престъпления, какво са още около двеста?