В три следобед Марк отново изпрати имейла си на Джокъти, направи го и в четири часа. В шест отидоха с метрото до Янки Стейдиъм, където „Мете“ играеха прекомерно рекламиран мач, злобен реванш между два градски отбора, който не беше разпродаден. Купиха си билети за евтини места в централния сектор и платиха по десет долара за малки бири. Преместиха се на най-горния ред, далече от другите фенове, пръснати по откритите седалки.
Трябваше да се явят в съда в петък и смятаха, че е разумно да не пропускат датата. От богатия си опит знаеха, че в противен случай ще бъдат издадени писмени заповеди за ареста им при следващо провинение. Тод се обади на Хадли Кейвинес, която вдигна след второто позвъняване.
— Виж ти, май в крайна сметка загазихте, момчета — разсмя се тя.
— Да, скъпа, загазихме. Сама ли си? Основателен въпрос.
— Да, ще излизам по-късно.
— Успешен лов. Би ли ни направила една услуга? Имаме призовки за явяване в съда този петък, но напуснахме града и не възнамеряваме да се връщаме скоро.
— Не ви виня. Предизвикахте голямо оживление в съда. Всеки има какво да разкаже.
— Нека си говорят. Да се върнем на услугата.
— Някога да съм ви отказвала нещо?
— Не, не си и затова те обичам.
— Всички така казват.
— И така, ето за какво става въпрос. Ще можеш ли да се отбиеш в Шесто отделение и да помолиш госпожата да ни премести две седмици по-нататък? Просто техническа подробност, а ти си спец в тези работи.
— Не знам. Може някой да следи. Ако ме попитат, каква е причината?
— Кажи им, че се опитваме да си наемем адвокат, но нямаме пари. Става дума само за две седмици.
— Ще видя какво мога да направя.
— Цена нямаш.
— Да, да.
Към края на третия ининг телефонът на Марк завибрира — непознат номер.
— Може би добри новини.
Беше Марвин Джокъти, който заяви направо:
— Господин Ракли няма желание да се срещне с вас и ще ви съди до дупка, ако напишете нещо невярно.
Марк се усмихна, намигна на Тод, докосна бутона на микрофона и отговори:
— Добър вече и на вас, господине. Защо господин Ракли бърза толкова със заплахите за съд? Да не би да крие нещо?
— Не крие. Много държи на личното си пространство и плаща на доста безмилостни адвокати.
— Не се съмнявам. Има участие в поне четири адвокатски фирми, включително вашата. Предайте му да ме съди на воля, нямам пукната пара.
— Това няма да го спре. Ще ви осъди и ще съсипе репутацията ви като журналист. За кого работите, между другото?
— За себе си. На свободна практика съм. Като се замисля, господин Джокъти, може би имам нужда тъкмо от едно хубаво съдебно дело, защото и аз ще го дам под съд от своя страна и ще настоявам за сериозна сума. Мога да се сдобия с цяло състояние от санкции за неправомерна дейност.
— Газиш в дълбоки води, приятел.
— Ще видим. Предайте на господин Ракли, че ако даде под съд мен, ще даде под съд и „Ню Йорк Таймс“, защото утре следобед имам среща с тях. Искат да пуснат статията ми в неделя на първа страница.
Джокъти се засмя и каза:
— Господин Ракли има повече връзки с „Таймс“ и „Джърнъл“, отколкото допускаш. Няма да посегнат към такава статия.
— Е, май ще се наложи да поеме този риск. Знам истината и ще предизвикам страхотна сензация. На първа страница.
— Ще съжалявате, господине — каза Джокъти и рязко затвори.
Марк се взря в телефона си, после го прибра в джоба на джинсите. Пое си дълбоко дъх и заяви:
— Корав тип. Няма да е лесно.
— Всички от неговия калибър са корави. Как мислиш, ще се обади ли пак?
— Кой знае? Вероятно е говорил с Ракли и са се по-уплашили. Последното, което Ракли иска, е публичност. В схемата с учебните заведения няма нищо незаконно, но въпреки това вони.
— Ще се обадят. И защо не? Ако беше на мястото на Ракли, нямаше ли да ти е любопитно какво знаем?
— Може би.
— Ще се обадят.
36
Марк спеше на разтегателния диван, когато телефонът му иззвъня. Беше седем без десет, вторник сутринта.
— Господин Ракли може да се срещне с вас в десет сутринта в нашата кантора — съобщи му Джокъти. — Намираме се в центъра на Бруклин, на Дийн Стрийт.
— Знам къде се намирате — увери го Марк.
Не знаеше, но лесно щеше да ги намери.
— Ще ви чакам долу във фоайето в десет без десет. Бъдете точен, моля. Господин Ракли е много зает човек.