— Как разбра какви са им заплатите? — прекъсна го Тод.
— Говорих с един от тях, издирих го. Преподава административно право на третокурсниците, при нас не е влизал. Уволнили го преди две години, защото идвал пиян на работа. Напихме се заедно и той ми разказа цялата история. Имам си източници, Тод, не дрънкам празни приказки.
— Добре, добре, просто питам.
— Както и да е. Във „Фоги Ботъм“ има около сто и петдесет преподаватели и те са най-големият разход, да кажем, петнайсет милиона годишно. — Горди посочи към обърканите, почти неразбираеми цифри. — После имаме администрацията на последния етаж. Знаете ли, че некомпетентният ни декан взема осемстотин хиляди годишно? Не знаете, естествено. Деканът на Правния в Харвард получава половин милион на година, само че той не ръководи печатница за дипломи, където някой държи под око окончателната равносметка. Нашият декан има хубава професионална биография, на хартия е представителен, говори добре, когато изобщо говори, и се е доказал като доста способно лице на този рекет. Ракли плаща добре на деканите си и очаква от тях да продават мечтата за правно образование. Добавете, да кажем, още три милиона за другите раздути заплати по високите етажи, и може да се каже, че администрацията струва четири милиона годишно. Хайде щедро да ги направим пет, така разходите възлизат на двайсет милиона. Миналата година това място е глътнало четири милиона: за сградата, персонала и, разбира се, за маркетинга. Почти два милиона са отишли за привличането на още заблудени души, които да се запишат, да вземат заеми и да се устремят към бляскава кариера. Знам го от един приятел, който е много добър хакер. Той откри някои неща, не успя да открие други и се впечатли от компютърната ни защита. Обясни ми колко сериозно са се постарали да предпазят документацията си.
— Това прави двайсет и четири милиона — каза Марк.
— Бързо смяташ. Да закръглим на двайсет и пет. Следователно Върховният сатана прибира двайсет милиона годишно от добрия стар „Фоги Ботъм“. Умножете сумата по осем, и свят ще ви се завие от резултата.
Горди се прокашля и се изплю върху стената. Отпи от чашата си, преглътна бавно и направи няколко крачки.
— Е, как го прави Ракли? — попита той. — Продава мечтата, а ние налапваме въдицата. След като се разраснали за нула време, осемте му учебни заведения отворили врати за всички без значение от подготовката или резултатите от приемните тестове. Средният резултат на приетите в „Джорджтаун“, със сигурност най-доброто юридическо учебно заведение, е сто шейсет и пет точки. За Бръшляновата лига резултатът е още по-висок. Не знаем обаче средния резултат от тестовете във „Фоги Ботъм“, защото се пази като военна тайна. Моят хакер не успя да отвори файла, но може основателно да се предположи, че е под сто и петдесет точки, вероятно по-близо до сто и четирийсет. Огромен недостатък на тази порочна система е фактът, че се приемат студенти с всякакъв резултат от тестовете, колкото и да е нисък. Смотаните юридически учебни заведения са достъпни за всеки, успял да получи заем, а както вече ви казах, буквално всеки може да го направи. Американската правна асоциация ще акредитира дори детска градина, ако се нарече юридическо учебно заведение. Никой не дава пет пари колко глупави са кандидатите, дори федералната програма за отпускане на заеми. Не искам да обидя присъстващите тук, ама нали си знаем успеха! Всички сме били достатъчно пияни, за да го обсъждаме, с изключение на Зола, разбира се, но тя има най-висок успех от нас четиримата. Затова дипломатично ще кажа, че средният успех на нашата група е сто четирийсет и пет точки. Процентно погледнато, шансовете ни да издържим изпита за правоспособност с такъв успех са около петдесет процента. Никой не ни го каза, когато кандидатствахме, защото не им пука за нас, искаха само парите ни. Прецакани сме от мига, в който са ни приели.
— Ха, на мен ли го казваш — поклати глава унило Марк.
— И не съм свършил — изстреля Горди, после ги заряза за малко, докато оглеждаше стената си.
Тримата отново се спогледаха уплашено и тревожно. Лекцията му беше интересна, но много повече ги безпокоеше състоянието на приятеля им.
— Забъркали сме се в тази каша, защото сме видели шанс да осъществим финансово непосилна мечта. Никой от нас не би трябвало да следва право, просто сме надскочили себе си. Не ни е мястото тук, но ни измамиха да повярваме, че сме създадени за доходоносна професия. Чиста проба маркетинг и обещания за страхотна кариера. Работа, работа, работа, хубава работа с висока заплата. А истината е, че такава работа просто няма. Миналата година големите фирми на Уолстрийт са предлагали по сто седемдесет и пет хиляди на завършилите с най-висок успех. Във Вашингтон — около сто и шейсет хиляди. От години слушаме за такива заплати и някак сме се убедили, че може и ние да си намерим. Вече знаем истината и тя е, че има някакви места със заплата около петдесет хиляди долара, нещо като работата, която ти, Марк, успя да докопаш, но още не знаеш колко ще ти плащат. Говорим за по-малки фирми, където натоварването е жестоко, а бъдещето — безперспективно. Големите фирми дават над сто и шейсет хиляди. А между тези два полюса няма нищо. Нищичко. Ходим по интервюта, тропаме по врати, тършуваме из интернет, затова знаем колко зле са нещата на пазара на труда.