Часовникът тиктакаше бавно, а кръвното на Марк се повишаваше и пулсът му се ускоряваше. Стюардесите изнесоха количките с напитки — алкохолът беше за сметка на авиокомпанията. Марк помоли за двоен пунш с ром и го пресуши на две глътки. Тъкмо се канеше да поиска още един, когато самолетът се разтресе и потегли. Докато се отдалечаваха от терминала, Марк изпрати есемес на Тод, че всеки момент ще излетят. След броени минути той гледаше през прозореца как Маями изчезва зад облаците.
43
Съгласно инструкциите на Тод Зола отиде в Сенегалската пощенска банка рано във вторник заедно с адвокатката си. Идина Санга се съгласи, срещу хонорар, разбира се, да й помогне да си открие сметка. Имаха уговорена среща при заместник-директора на банката — приятна жена, която не говореше английски. Идина обясни на френски, че клиентката й е американка, която се мести в Дакар при семейството си. Зола извади паспорта си, шофьорската си книжка от Ню Джързи и копие от договора за наем на апартамента. Измислената й история беше, че има богат приятел американец, който е настоял да й изпрати малко пари за издръжка и за да купи къща. Той обикалял целия свят заради сделките си и смятал да прекара известно време в Сенегал. Имало дори вероятност да открие офис тук. Историята бе поднесена уверено и заместник-директорката й повярва. От огромна помощ беше фактът, че Зола е придружена от адвокат с хубава репутация. Идина подчерта нуждата от пълна поверителност и обясни, че скоро ще бъде преведена доста солидна сума. Уточниха се за първоначален депозит с равностойност хиляда американски долара и Идина прегледа документите. Банковите карти скоро щяха да пристигнат по пощата. Операцията отне по-малко от час.
Когато се върна в апартамента, Зола изпрати банковите данни на Тод.
Когато Марк кацна в Бриджтаун в един и двайсет, Тод го посрещна на изхода.
— Хубав тен — отбеляза Марк.
— Благодаря, но съм готов да изчезвам от тук.
— Казвай.
Шмугнаха се в бара и си поръчаха бири. Настаниха се на масичка в единия ъгъл и отпиха жадно. Марк избърса уста и каза:
— Изглеждаш доста неспокоен.
— Така е. Знам, че си мечтаеш за няколко дни на плажа, но вече сме бегълци. Съвсем истински. ФБР може да проследи паричния превод до банката ни.
— Обсъждали сме го вече десетки пъти.
— Така е, и не могат да стигнат по-далече — поне с парите. Като не намерят нас обаче, може би ще ни потърсят тук. Нищо не печелим, ако останем на острова. Зола без никакви проблеми е открила сметката в Дакар днес сутринта. Забавянето на изплащането на хонорарите може да е свързано с нас, може и да не е, но защо да рискуваме? Доколкото ни е известно, федералните може и да са на крачка зад нас. Дай да се омитаме, докато те още се мотаят.
Марк отпи още глътка и сви рамене.
— Защо не? Ще хвана тен и в Дакар.
— Там има превъзходни плажове с курорти, които съперничат на тукашните. И явно ще имаме предостатъчно свободно време да се забавляваме край басейна.
Пресушиха бирите си, излязоха навън на ослепителното слънце и взеха такси до Втора кралска банка, където почакаха един час за среща с господин Рудолф Ричард. Тод представи Марк като своя партньор от „Йорк и Ориндж“ и обясни, че биха желали да прехвърлят три милиона долара в банка в Дакар. Господин Ричард се заинтригува, но не любопитства. Желанията на клиентите бяха закон за него. Двамата изтеглиха двайсет хиляди долара в брой и напуснаха банката. На летището проучиха полетите и установиха, че почти всички са с прехвърляне в Маями или на летище „Кенеди“, а предпочитаха да избягват тези места. Платиха пет хиляди и двеста долара в брой за два пакета от еднопосочни билети и напуснаха Барбадос в пет и десет следобед с полет за лондонското летище „Гетуик“, отдалечено на единайсет часа и на шест хиляди и седемстотин километра. Пътьом Марк провери имейлите си. Този от акаунт мениджърката на фирмената им сметка в Ситибанк в Бруклин ги осведомяваше, че вторият паричен превод не е пристигнал.
— Може да забравим за един милион в адвокатски хонорари — промърмори той на Тод.
— И бездруго не го заслужаваме — отговори бодро Тод.