Горди отпи още една глътка и се полюбува на работата си. Обърна се и измери с поглед тримата.
— Не искам да изтъквам очевидното, но Ракли държи в подчинение четири фирми с хиляда и сто адвокати в двайсет и седем кантори. Те наемат достатъчно от възпитаниците на висшите му училища, та той да се перчи и наивници като нас да се стичат с огромни суми, обезпечени от Конгреса. — Гласът му изведнъж се разтрепери и прозвуча кресливо. — Идеално! Направо красота! Тлъста измама с учебни заведения без никакъв риск. Ако ние просрочим задълженията си, данъкоплатците ще ги покрият. Ракли приватизира печалбата, а със загубите натоварва обществото.
И най-неочаквано той запокити чашата си към стената. Тя отскочи от тънкия гипсокартон и се търкулна на пода. Горди седна, облегна се на стената с лице към приятелите си и протегна крака. Стъпалата му бяха почернели от мръсотия.
Трясъкът ехтя няколко секунди. Тримата наблюдаваха Горди и мълчаха. Дълго. Марк погледна към стената и се опита да проумее целия заговор. Нямаше причина да се съмнява в изследването на Горди. Тод също се взираше в стената като омагьосан. Зола се беше вторачила в домакина и се чудеше какво ще го правят.
Най-накрая Горди се обади почти шепнешком:
— Аз дължа двеста седемдесет и шест хиляди, като включим и този семестър. А ти, Марк?
Нямаха тайни. Четиримата се познаваха прекрасно.
— С този семестър са двеста шейсет и шест — отговори Марк.
— Тод?
— Сто деветдесет и пет.
— Зола?
— Сто деветдесет и една.
Горди поклати глава и се засмя, но не весело, а невярващо.
— Почти един милион. Кой здравомислещ човек би заел на нас, четиримата, един милион долара?
В момента това наистина изглеждаше нелепо, дори комично. След още една продължителна пауза Горди заяви:
— Няма измъкване. Подведоха ни, измамиха ни и ни заблудиха да стигнем до това ужасно положение. Няма измъкване.
Тод бавно се изправи и пристъпи към стената. Посочи към средата и попита:
— Кой е Сорван Лендърс?
Горди отново изсумтя, престорено развеселен, и отговори:
— Останалата част от историята. Чрез друга компания и този Сорван Ракли има повече кухи фирми, отколкото са витрините в евтин търговски център, и притежава „Сорван Лендърс“, четвъртата по големина частна институция за студентски заеми. Ако държавните пари не ви стигат, ориентирате се към частните, където — боже, каква изненада! — лихвите са по-високи, а в сравнение с типовете, които събират дълговете, мафиотите изглеждат като бойскаути. „Сорван“ също отпуска студентски заеми и има около деветдесет милиона в портфолиото си. Компанията расте. Явно Ракли е надушил кръв и в частния сектор.
— А какво е „Пасант“? — попита Тод.
Поредната порция измъчен смях. Горди бавно се изправи на крака. Приближи се до масата, грабна бутилката и отпи продължително. Намръщи се, преглътна мъчително, изтри устата си с ръка и накрая заговори:
— „Пасант“ са пълни нищожества, третата по големина фирма в страната за събиране на студентски заеми, чист рекет. Намира се под контрола на Министерството на образованието, за да „обслужва“, както казват, студентския дълг. Наивници като нас дължат сума над един трилион долара. „Пасант“ са шайка престъпници, съдени много пъти за насилствено събиране на дългове. Ракли е собственик на солиден дял от фирмата. Този човек е истинско зло.
Горди се приближи до канапето и седна до Зола. Докато минаваше покрай него, Марк долови силната воня от тялото му. Тод отиде в кухненския бокс, заобикаляйки боклуците по пода, отвори хладилника и извади две кутийки бира. Подаде едната на Марк и двамата си ги отвориха. Зола потри крака на Горди, сякаш без да забелязва миризмата му.
Марк кимна към стената и попита:
— Откога работиш по това?
— Няма значение. Историята продължава, ако искате да я чуете цялата.
— Чух достатъчно — каза Марк. — Поне засега. Какво ще кажете да отидем да хапнем пица? „При Марио“ още е отворено.
— Страхотна идея — възкликна Тод, но никой не помръдна.
Накрая Горди каза:
— Родителите ми са на пангара с деветдесет хиляди от моя дълг — частно задължение, което мъкна от колежа. Можете ли да повярвате? Колебаеха се, и то с основание, но аз ги натиснах. Какъв глупак съм! Баща ми печели петдесет хиляди годишно от продажбата на селскостопанско оборудване и не дължеше нищо, докато аз не започнах да вземам заеми. Майка ми работи на половин работен ден в училището. Излъгах ги, казах им, че съм си намерил страхотна работа и ще си плащам вноските. Излъгах и Бренда — мисли си, че ще живеем в големия град, където всеки ден ще отивам на работа, издокаран с хубав костюм и устремен към върха. Хора, загазил съм и не виждам начин да се измъкна.