Выбрать главу

— Шофиране в нетрезво състояние ли?

— Да — отговори Марк.

Мъжът вече раздаваше визитните си картички. Даръл Кромли, адвокат. Специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние. И тримата получиха визитки, а Даръл попита:

— Кой е късметлията?

— Приятелят ни — отговори Тод.

— За пръв път ли му е? — доволно попита Даръл.

— Да, за пръв път — отговори Марк.

— Много съжалявам за случилото се. Мога да помогна. Само с това се занимавам — със случаи на шофиране в нетрезво състояние. Познавам всички ченгета, съдии, чиновници, пристави, знам системата на петте си пръста. Аз съм най-добрият в областта.

Марк се постара гласът му да не издава и капка интерес към евентуалното наемане на този тип, когато попита:

— Добре, какво да очакваме?

Даръл сръчно придърпа един сгъваем стол, седна с лице към тримата и незабавно изстреля въпроса:

— Име?

— Гордън Танър.

— Дрегерът явно е отчел доста над допустимото, така че нямаме много ходове. Най-напред трябва да платите двеста долара, за да го измъкнете. Лична гаранция. Ще го обработят след около час и ще го пуснат. Ще ви струва още сто да освободите колата му — на наказателния паркинг е. Предвидете си около половин час за тази работа. Ще му назначат дата за явяване пред съда след около седмица. И тогава е моята роля. Хонорарът ми е хилядарка в брой.

— Ще запази ли книжката си? — попита Тод.

— Разбира се, до произнасянето на присъдата след около месец. След това ще я изгуби за година и ще плати глоба пет хиляди долара, но аз мога да издействам отмяната й. Предлагам ви добра сделка, нали? Очакват го и пет нощи арест, но и това мога да го уредя. Ще го запишем за общественополезен труд и няма да стои в ареста. Повярвайте ми, знам си работата. Вие учите ли нещо?

— Да, студенти по право сме — отговори Марк.

Не възнамеряваше да каже къде.

— В Джорджтаунския ли?

— Не, във „Фоги Богъм“ — тихо отговори Тод.

Кромли се усмихна и каза:

— Моето училище. Завърших преди дванайсет години.

Вратата се отвори. Влязоха още двама разтревожени родители, а Кромли ги огледа като изгладняло псе. Когато отново се извърна към тримата приятели, Тод каза:

— Значи в момента ни трябват четиристотин долара в брой.

— Не, трябват ви хиляда и четиристотин. Двеста за гаранцията. Двеста за колата. И хиляда за мен.

— Хубаво, но приятелят ни сигурно е имал някакви пари в брой — обади се Зола. — Как да разберем колко?

— Аз мога да разбера. Наемете ме и ще свърша цялата работа. Приятелят ви се нуждае от закрила и точно тук е моето място. Мелачката, през която минават пияните шофьори в този град, ще го премаже.

— Вижте, приятелят ни не е съвсем добре — поясни Зола. — Има си проблеми, а престана да си пие лекарствата. Трябва да го заведем на лекар.

На Даръл това му хареса. Присви очи и се приготви да се нахвърли върху жертвата си.

— Разбира се. Щом го измъкнем, ще подадем молба за ускорено изслушване. Познавам се със съдиите и мога да задвижа нещата. Само че и хонорарът ми ще скочи, разбира се. Хайде, да не протакаме повече.

— Добре, добре, дайте ни малко време да помислим — отговори Марк.

Кромли се изправи и каза:

— Имате номера ми.

Адвокатът се отдалечи и намери друго ченге, с което да си приказва, оглеждайки се за следващата си жертва.

Докато го наблюдаваха, Марк прошепна:

— Такива ще сме и ние след няколко години.

— Ама че нищожество — изруга Тод едва чуто.

— Имам осемдесет долара. Хайде да видим колко ще съберем — каза Зола.

— Аз нямам почти нищо, може би трийсетина — намръщи се Марк.

— И аз — присъедини се Тод, — но сигурно имам достатъчно в сметката си. Ще отскоча до банкомата, докато вие чакате тук.

— Добра идея.

Тод изхвърча от залата, в която пристигаха още хора. Марк и Зола наблюдаваха как Кромли и другият адвокат подмамват наивниците. Между жертвите си Кромли или си приказваше с някой полицай, или провеждаше важни разговори по мобилния си. Няколко пъти излезе от стаята, долепил телефона до ухото си, като че ли разрешаваше и другаде сериозни правни проблеми. Но винаги се връщаше, и то целеустремено.

— Ето на какво не ни учат във факултета — отбеляза Марк.

— Той сигурно няма офис — отбеляза Зола.

— Шегуваш ли се? Тук е неговият офис.