Два часа по-късно тримата си тръгнаха с Горди. Тъй като Зола нямаше кола, а фордът на Марк беше неблагонадежден в уличното движение, четиримата се натъпкаха в малката киа на Тод и се отправиха към наказателния паркинг в Анакостия близо до „Нейви Ярд“. Горди седеше отзад до Зола със затворени очи и не обелваше нито дума. Всъщност почти никой не говореше, макар да имаха много да си кажат. На Марк му се искаше да подхване открит разговор с нещо като: „Горди, даваш ли си изобщо сметка как ще се отрази шофирането в нетрезво състояние на жалките ти шансове да си намериш работа?“. Или: „Горди, проумяваш ли, че дори да издържиш адвокатския изпит, ще ти бъде почти невъзможно да станеш адвокат, защото си шофирал пиян?“.
На Тод му се искаше да го нападне с нещо като: „Горди, накъде се беше запътил в четири сутринта с две празни бутилки от текила върху таблото?“.
Зола, много по-състрадателна от тях, би го попитала: „Кой е лекарят ти и колко скоро може да те прегледа?“.
Имаха да си кажат много неща, но мълчаха. На наказателния паркинг Марк проведе преговорите със служителя. Обясни, че господин Танър е болен и в момента не е в нормална кондиция.
Сигурно още е пиян, помисли си служителят, защото това не беше необичайно.
Марк му даде двеста долара, половината от които дойдоха от портфейла на Горди, и подписа нужните формуляри. Потеглиха. Тод откара Зола на работа, а Марк беше с Горди в неговата мазда.
Докато се провираха в градското движение, Марк се обади:
— Хайде, Горди, казвай.
— Какво искаш? — промърмори Горди, без да отваря очи.
Вонеше на алкохол и на мръсно.
— Искам да разбера кой е лекарят ти и къде се намира кабинетът му. Защото отиваме право там.
— Нищо подобно. Нямам лекар.
— Е, със сигурност ти трябва, мамка му. Хайде, Горди, престани да лъжеш. Знаем за биполярното разстройство и за лекаря или терапевта, при когото ходиш. Ясно е, че си престанал да си пиеш лекарствата и се нуждаеш от помощ.
— Кой ти каза?
— Зола.
— Кучка!
— Стига, Горди, престани. Ако не ми кажеш веднага кой е лекарят ти, ще се обадя на родителите ти и на Бренда.
— Ще те убия!
— Чудно. Спирам колата и вадим ножовете!
Горди пое голяма глътка въздух и тялото му се разтърси неконтролируемо. Той отвори очи и погледна през прозореца.
— Моля те, Марк, престани да ми крещиш. Прекарах ужасна нощ.
— Добре, ще престана да ти крещя, но ти трябва помощ, Горди.
— Моля те, откарай ме у дома.
— В Мартинсбърг ли? Идеята ми допада.
— Не, по дяволите, не там. Ще си пръсна мозъка, което май хич няма да е зле точно сега.
— Престани, Горди. Хайде да отидем в апартамента ти, за да вземеш хубав дълъг душ. После може да дремнеш. Ще купим нещо за хапване и след това ще те закарам на лекар.
— Това е дрямката ми харесва. Нищо друго.
След малко Марк разбра, че приятелят му трие сълзите си с опакото на дланта си.
6
Горди се просна на леглото и помоли Марк да си тръгва. Марк му обясни, че това няма да стане, и двамата поспориха. Горди се предаде, зави се презглава и заспа. Марк затвори вратата на спалнята, седна на канапето и се вторачи в телефона си. Бренда вече бе звъняла два пъти, изпаднала в паника. Несвързаните й съобщения на гласовата поща и есемесите й ставаха все по-настойчиви. Не беше се чувала с годеника си от два дни и се канеше да потегли за Вашингтон. От една страна, Марк посреща намесата й радушно — тя трябваше да знае какво се случва. Би могла да вземе положението под контрол и да свали бремето от плещите на Марк и на останалите. Сигурно щеше да включи и родителите на Горди, а в момента той наистина имаше нужда от тях.
От друга страна обаче, имаше вероятност положението да се влоши още повече. Никой не можеше да предвиди как би реагирал Горди, ако Бренда се появи и започне да нарежда. Без съмнение щеше да се разкрещи на Марк, че й е казал истината. А последното, от което се нуждаеше Горди сега, беше нова драма.
Марк излезе в коридора и се обади на Бренда. Излъга и обясни, че Горди кара неприятен грип, че е на легло и още е силно заразен, но поема много течности и пие лекарства. Увери я, че двамата с Тод го наглеждат, обслужват го и положението е под контрол. Ако не видят подобрение на следващия ден, Марк й обеща да го заведат на лекар. Знае ли случайно кой е лекарят му? Не, не знаела. Обеща да я осведоми как се развиват нещата. В края на разговора Бренда още беше разтревожена, но каза, че ще изчака ден-два и после ще пристигне.
Марк започна да снове в коридора — чувстваше се гадно, че бе излъгал Бренда, и недоумяваше какво да предприеме оттук нататък. На няколко пъти за малко да й звънне отново и да й каже истината. Направеше ли го, тя щеше да пристигне след няма и два часа и да поеме грижата за Горди. Познаваше го по-добре от всеки. Бяха двойка от седми клас, а Марк беше приятел с него едва от две години и половина. Кой беше той, че да се набърква в проблемите им? Горди имаше нужда от медицински грижи и сигурно годеницата му беше единственият човек на света, който можеше да ги осигури.