Выбрать главу

Ако Бренда пристигнеше сега обаче, положението щеше да излезе от контрол. Тя щеше да научи, че Горди е шофирал в нетрезво състояние. Познаваше Марк и Тод и щеше да й стане страшно неприятно, че са скрили от нея. Можеше дори да научи истината за Зола — твърде плашещ развой дори да си го представиш. В бъркотията, току-виж, научила и че Горди лъже за хубавата си работа след дипломирането. Нещата щяха да станат непредсказуеми и всички щяха да бъдат наранени, най-вече Горди. И най-важното, той не желаеше Бренда да бъде край него. Искаше да отмени сватбата, но още не беше събрал смелост да скъса с годеницата си.

Колкото повече крачеше Марк, толкова повече се объркваше. Отлагането му се струваше подходяща стратегия, поне засега, затова реши да се придържа към лъжата и да види как ще се развият нещата.

В ранния следобед Горди все още беше почти в несвяст. Марк тихо изчисти кухнята и изнесе три чувала боклуци до контейнера. Изми съдовете, подсуши ги и ги прибра. После измете пода и подреди около работното място на Горди на масата. Опита се да пренареди и мебелите, но щеше да вдигне твърде много шум. Дълго се взира в стената, като се мъчеше да проумее връзките между различните компании, фирми и играчи в империята на Хайндс Ракли. Впечатляващ заговор, който Горди беше разплитал часове наред. Но дали проучването му беше точно? Беше ли способен да разсъждава трезво в това неуравновесено състояние?

Марк порови в интернет през мобилния си и прочете каквото намери за биполярното разстройство и за депресията. Имаше много материали. Към три часа чу шум в спалнята и надникна. Водата в банята шуртеше, Горди най-сетне вземаше душ. Половин час по-късно той се появи в дневната, току-що изкъпан и избръснат, а гъстата му руса коса отново блестеше. Беше облечен с джинси и пуловер. Погледна Марк и заяви:

— Гладен съм.

— Страхотно! — усмихна се Марк.

Двамата отидоха до любимия си деликатесен магазин през няколко преки и си поръчаха сандвичи и кафе. На Горди не му се говореше и Марк го остави на мира. Горди човъркаше своя сандвич с бекон, маруля и домат, накрая махна хляба и изяде с пръсти само бекона. Сервитьорката едва смогваше да им долива кафе — пиеха чаша след чаша, и Горди живна от кофеина.

С уста, пълна с пържени картофи, той каза:

— Вече ми е по-добре, Марк, благодаря.

— Чудесно. Дояж си и отиди на лекар.

— Не, не се налага, Марк. Чувствам се добре.

— Не, Горди, отиди на лекар, психотерапевт или където там ходиш. Сега ти се струва, че си добре, но е само временно.

— Терапевтът ми е пълен въздух, не мога да го понасям.

Сервитьорката им наля още кафе. Горди дояде пържените си картофи и бутна чинията встрани. После отпи глътка кафе, без да поглежда Марк в очите.

— Искаш ли да поговорим защо си шофирал пиян? — попита Марк накрая.

— Не особено. Хайде да се разходим. Имам нужда от чист въздух.

— Страхотна идея.

Марк плати с кредитна карта и двамата излязоха от заведението. Прекосиха Дюпон Съркъл и се запътиха на запад по Ем Стрийт. Беше се стоплило и небето беше ясно — хубав ден за дълга разходка. Прекосиха Рок Грийн и навлязоха в Джорджтаун, където се смесиха с тълпата по Уисконсин Авеню. Често спираха да огледат някоя витрина. Прегледаха спортните издания в една антикварна книжарница. Горди беше играл футбол и лакрос в гимназията и беше останал запален спортист.

Каквото и да се въртеше в главата му, не го споделяше. Изглеждаше спокоен и се усмихваше от време на време, но не беше предишният Горди. Нямаше ги неговата напереност и обичайните му находчиви закачки. Беше притеснен, и то с основание. На Марк му липсваха саркастичните и дори леко цинични забележки, които приятелят му често подмяташе. Когато следобед вятърът се засили, двамата влязоха в едно кафене за чаша лате. Марк отново се опита да го подтикне да говори, докато седяха плътно един до друг на малката маса, но Горди се беше отнесъл в друг свят. Когато той отиде до тоалетната, Марк изпрати есемес на Зола и Тод и ги осведоми какво е положението. Изпрати есемес и на Бренда, че Горди е малко по-добре, но е заразил и Марк, и Тод. Вече и тримата били зле и се грижели един за друг в апартамента на Горди. Увери я, че грипът е много заразен и е най-добре тя да не припарва във Вашингтон.