— Знаеш ли, че миналата година един милион студенти са изпаднали в неплатежоспособност? — обади се Тод.
Зола сви рамене — може би знаеше, а може би не знаеше.
— Така че разполагаме с девет-десет месеца, преди да просрочим нещо. А дотогава вече ще сме се развихрили в нашата малка фирмичка и ще трупаме мангизи.
— Само че просроченият заем означава сигурно съдебно дело, на което не можете да се защитавате — посочи Зола.
— Само ако ни намерят — напомни й Тод. — Моят консултант по заема работи в някаква дупка във Филаделфия. На Марк е в Ню Джързи. Не помня къде беше твоят.
— В Чеви Чейс.
— Добре де, малко по-близо е, ама пак не е страшно. Работата е там, че не могат да ни намерят, защото имаме различни имена и различни адреси. Ще ни предадат на някоя дребна правна кантора, със сигурност собственост на Хайндс Ракли, и ще заведат дело. Голяма работа. Съдят студенти като обезумели, но делата са безсмислени.
— Край с кредитната ви благонадеждност обаче.
— Каква ти благонадеждност! Тя така или иначе е съсипана, защото не сме в състояние да върнем заемите. Дори да си намерим почтена работа, няма начин да изплатим дължимото.
Марк поръча начоси на сервитьора, а когато той се отдалечи, Зола каза:
— Това ли ви е хубавата вечеря?
— Ние черпим. От фирмата — усмихна се Тод.
Тя още държеше визитната картичка. Погледна я и попита:
— Откъде изкопахте тези имена?
— От телефонния указател — отговори Марк. — Обикновени, ненатрапчиви имена. Аз съм Марк Апшоу и имам документи да го докажа. Той е Тод Лейн, поредният жалък адвокат, който събира клиенти от улицата.
— А кой е Паркър?
— Ти — осведоми я Тод. — Зола Паркър. Смятаме, че малката ни фирма се нуждае от разнообразие, затова те добавихме като партньор. Тримата сме равни, нали разбираш. Равнопоставени партньори.
— Равнопоставени мошеници — уточни тя. — Извинявайте, но това е лудост.
— Така е. Но още по-голяма лудост е да завършим „Фоги Ботъм“, да се дипломираме през май без работа и после да кълвем като побъркани за адвокатския изпит. Приеми го, Зола, ти не си емоционално готова за това. Ние също, затова вече взехме решение.
— Но ние почти завършваме право — възрази тя.
— И какво от това? Завършваме с безполезна диплома. Поредната хартийка, която ни пробутват Хайндс Ракли и печатницата му за дипломи. Ние сме прекарани, Зола, засмукани сме в измама с гигантски размери. Горди имаше право. Не може просто да се оставим на течението и да се надяваме на чудо. Ние поне отвръщаме на удара.
— На нищо не отвръщате. Просто мамите данъкоплатците.
— Конгресът и Министерството на образованието мамят данъкоплатците. И, разбира се, Ракли, който вече е спечелил за наша сметка.
— Но ние сами решихме да вземем тези заеми. Никой не ни е принуждавал.
— Вярно е, но заемът ни беше отпуснат под неверен предлог — каза Марк. — Когато се записа в юридическия, ти наистина ли вярваше, че един ден ще седиш тук с една камара дългове и без работа? Не, по дяволите. Тогава ни нарисуваха много по-розова картинка. Получавате парите, вземате адвокатския изпит и започвате да практикувате страхотна професия, с която лесно ще изплатите задълженията си.
Сервитьорът донесе нови питиета. Разговорът секна, докато тримата отпиваха и се взираха в масата.
— Изглежда ми ужасно рисковано — тихо каза Зола.
Марк и Тод кимнаха в знак на съгласие.
— Да, има рискове, но според нас не са съществени. Първият риск е, че може да ни хванат да практикуваме право без разрешително, но това е дреболия. Ще ни пернат през ръцете, дребна глоба и продължаваме нататък.
— Проучихме и установихме, че случаите на практикуване на право без правоспособност никак не са редки. Има ги и са адски интересни, но никой не влиза в затвора.
— Това трябва да ме успокои ли?
— Ами, да. Виж, Зола, ако някой се усъмни, докладва ни и адвокатската колегия на Вашингтон започне да задава въпроси, ние просто ще изчезнем отново.