Спеше дълбоко, когато някой задумка на вратата. Имигрантите, особено онези без документи, прекрасно познават правилата на играта. Държиш си подръка обувки, дрехи и телефона, не отваряш вратата и се надяваш, молиш се да не са от ИМН. Ако са, ще разбият вратата и няма да има къде да избягаш. Зола беше законен гражданин като всеки правителствен агент, но със сигурност не живееше като такава.
Тя скочи, разтреперана от страх, И нахлузи джинсите си. Думкането продължи и силен глас кресна:
— Отворете! Имиграционни служби!
Зола се шмугна в дневната и ужасено се вторачи във вратата, а сърцето й биеше като парен чук. Стискаше телефона си и се канеше да звънне на Марк и да го помоли да дойде сега, в два през нощта, и да я спаси. Тропането престана. Вече не се чуваха гласове, само тежки стъпки. Зола се приготви всеки момент да разбият вратата на жилището й, но не последва нищо, само тишина. И после в дъното на коридора се разнесе смях.
Наистина ли бяха от ИМН, или беше нечия противна шега? Тя чакаше и се опитваше да овладее дишането си. Минутите се нижеха, а Зола стоеше в тъмното и се боеше да помръдне, да издаде звук. Възможно беше от ИМН да идват само за да й зададат някои въпроси. Но не и по това време, нали? Дойдат ли, положението е сериозно. Не чукат просто така и не си тръгват, ако никой не им отвори.
Който и да беше, вредата беше сторена. Зола бавно се върна в спалнята, облече си пуловера, обу се и изчака още малко. Когато шумът утихна, тя отключи вратата, надникна и огледа коридора наляво и надясно, не видя никого и заключи вратата зад себе си. С резервния ключ на Горди влезе в неговия апартамент и се изтегна на голия матрак, без да включва осветлението.
За сън и дума не можеше да става. Този живот трябваше да приключи. След като двамата й приятели бяха достатъчно откачени да започнат нов живот, тя щеше да рискува заедно с тях.
Моргана Наш писа отново:
Скъпи Марк,
Много съжалявам за приятеля Ви. Разбирам защо сте разстроен, но се опитайте да уточните положението си в „Нес Скелтън“ и нека започнем да обсъждаме план за погасяване на заема. Поднасям съболезнованията си.
Моргана Наш,
представител „Публичен сектор“
В неделя сутринта Марк отговори:
Скъпа г-жо Наш,
Благодаря за изказаните съболезнования. За мен това означава много. Изглежда, съм бил уволнен от „Нес Скелтън“ още преди да бъда назначен, но нямам нищо против, защото мястото беше неприятно дори в добрите дни, пък и презирам хората, които работят там.
Така че отново съм безработен заедно с другите състуденти от групата ми и наистина нямам сили да започна да си търся друга работа. Моля Ви, дайте ми глътка въздух, а?
С обич,
Марк
Още в понеделник сутринта тя отговори:
Скъпи Марк,
Съжалявам, че сте разстроен. Просто си върша работата, а тя изисква да започна да обсъждам връщането на заема. Във Вашингтон има много хубави възможности за кариера и аз съм сигурна, че ще си намерите смислена правна работа. Просто ме дръжте в течение.
Моргана Наш,
представител „Публичен сектор“
Марк отговори:
Скъпа г-жо Наш,
Няма никакво течение. Нищо няма. Започнах терапия и терапевтът ме съветва засега да престана да Ви обръщам внимание. Съжалявам.
Марк
17
Почакаха до понеделник сутринта, когато сградата беше празна и съседите им бяха на занятия, и преместиха кашоните на Зола в новото й студио на третия етаж над бар „Петлите“. Дори да не беше впечатлена от новото си жилище, тя не се издаде. Разопакова дрехите и вещите си с усмивка и изглеждаше доволна. Беше само временно. Като дете в Нюарк Зола бе живяла на много по-тясно и без почти никакво уединение. Марк и Тод нямаха представа колко бедно бе семейството й тогава.
Строителният предприемач и екипът му от трудолюбиви и несъмнено незаконно пребиваващи словаци преобразяваха килера в баня, затова партньорите излязоха на късен обяд. На салата и студен чай Тод разясни някои от основните правила на играта. Щяха да се разплащат в брой, никакви кредитни карти — те оставяха следи. Бяха убедили Мейнард вместо наем да работят в бара. Тод и Марк щяха да се трудят по двайсет часа седмично в заведението, но без нищо черно на бяло. Мейнард щеше да приема това вместо наем и щеше да покрива така режийните, интернета и кабелната и да им позволи да получават пощата си на този адрес. Изглежда, му допадаше идеята трима прохождащи адвокати да се крият в неговата сграда. Той не схващаше разликата между правна клиника и правна кантора. Мейнард не задаваше много въпроси.