20
Царят на билбордовете във Вашингтон беше колоритният Ръсти Савидж, специалист по колективните искове. Девизът му беше „Ръсти Чевръсти“ и бе невъзможно да минеш по околовръстното, без да се натъкнеш на ухилената му физиономия, която призоваваше всички, претърпели някаква вреда, да му се доверят. Умелата му телевизионна реклама показваше хора, които бяха претърпели най-различни физически травми, но ги бяха преодолели, след като бяха проявили далновидността да се обадят на 1-800-Довери-ми-се.
Тримата партньори от АПЛ бяха проучили фирмите, занимаващи се с телесни повреди, и се бяха спрели на Ръсти. Кантората му имаше осем адвокати, някои от които явно бяха способни да влязат в съдебната зала. Зола се обади и обясни на жената отсреща, че съпругът й е пострадал сериозно в катастрофа с огромен тир и тя иска да се срещне с Ръсти. Жената отговори, че той бил „ангажиран с голям процес във федералния съд“, но един от сътрудниците му с радост щял да се срещне с нея.
Ако не познаваш правото, намери някой, който разбира. Зола си уговори среща, като се представи с име от телефонния указател.
Кантората се намираше в стъклена сграда близо до Юниън Стейшън. С Тод влязоха във фоайето, което приличаше на оживена чакалня пред лекарски кабинет, със столове и рафтове за списания покрай стените. Десетина клиенти, някои с патерици и бастуни, седяха повече или по-малко неудобно. Изглежда, безмилостният рекламен щурм на Ръсти даваше резултат. Зола се записа при служителката на рецепцията и получи клипборд с въпросник. Попълни го с фалшива информация, но даде истински телефонен номер — стария си мобилен. Петнайсет минути по-късно правна асистентка ги взе и ги отведе в голямо открито помещение с кабинки и компютри. Многобройни служители се трудеха трескаво на телефоните и компютрите и бълваха документи. Адвокатите имаха отделни кабинети отстрани с изглед към града. Правната асистентка почука на една от вратите и двамата влязоха във владенията на Брейди Хъл.
Знаеха от уебстраницата, че господин Хъл е около четирийсетгодишен и е завършил право в Американския университет. Разбира се, той беше „всеотдаен борец за правата на клиентите си“ и се гордееше с впечатляваща поредица „солидни споразумения“. Правната асистентка ги остави и тримата се запознаха. Тод и Зола седнаха на кожени столове срещу господин Хъл, върху чието бюро цареше безпорядък като на бунище.
Том (Тод) обясни, че съпругът на Клодия Толивер (Зола) е най-добрият му приятел и че е дошъл просто да окаже морална подкрепа. Съпругът Дони помолил Том да придружи жена му и да си записва, докато той, Дони, лежи прикован към болничното легло заради нараняванията си.
Господин Хъл отначало беше скептичен и каза:
— Ами обикновено не постъпвам така. Може да се наложи да обсъждаме лични и поверителни неща.
— Моля ви, всичко е наред — увери го Клодия. — Том е близък приятел.
— Много добре — кимна господин Хъл.
Имаше изтощения вид на човек, затрупан с работа: твърде много телефонни разговори, които трябва да проведе, твърде много папки, които трябва да прегледа, и недостатъчно часове в денонощието.
— Значи съпругът ви е бил премазан? — попита той, като хвърли поглед на някакъв лист. — Разкажете ми.
— Ами случи се преди три месеца — подхвана Клодия. Поколеба се, погледна към Том и съумя да си придаде разтревожен и отчаян вид. — Прибирал се към къщи от работа по Кънектикът Авеню, близо до Кливланд Парк, когато го блъснал огромен тир. Дони се движел на север, тирът — на юг, и по някаква причина свърнал наляво, прекосил разделителната линия и го блъснал. Челно, просто ей така.
— Значи е ясно чия е вината? — попита Хъл.
— Да, според полицията. Шофьорът не казва нищо, така че и досега не знаем защо е пресякъл линията.
— Трябва да видя протокола от местопроизшествието.
— При мен е, у дома.
— Не го ли носите? — рязко попита Хъл.
— Извинете, за пръв път правя това. Не бях сигурна какво да нося.
— Изпратете ми копие при първа възможност. А медицинският му картон? Него носите ли?
— Не, господине, не знаех какво ще трябва.
Хъл завъртя очи с досада, когато телефонът му иззвъня. Погледна към него и за секунда като че ли беше склонен да приеме обаждането.
— Колко сериозни са травмите му?
— Едва не умря. Силно мозъчно сътресение, беше в кома цяла седмица. Счупена челюст, счупена ключица, шест счупени ребра, едно от които проби белия му дроб. Счупен крак. Направиха му две операции и сигурно ще се наложи най-малко още една.
Хъл видимо се впечатли и каза: