— Ау, наистина е сериозно потрошен. На колко възлизат болничните разходи досега?
Клодия сви рамене и погледна към Том, който също сви рамене, все едно няма ни най-малка представа.
— Може би към двеста хиляди. Вече е в рехабилитацията, но не се подобрява особено. Вижте, господин Хъл, не знам как да постъпя. Адвокатите ми звънят денонощно след случилото се. Накрая престанах да вдигам телефона. Занимавам се със застрахователната компания, но не съм сигурна, че са благонадеждни.
— Никога не се доверявайте на застрахователната компания в такива случаи — строго каза адвокатът, като че ли Клодия вече беше оплела конците. — Не говорете с тях. — Вече нищо не разсейваше Хъл и той се съсредоточи. — Какво работи Дони?
— Кара електрокар в един склад. Има си хубава работа. Печели около четирийсет и пет хиляди годишно. Не е работил след катастрофата и на мен парите ми свършват.
— Ние предлагаме заеми за попълване на дефицита — самодоволно я осведоми Хъл. — Постоянно го правим. Не искаме клиентите ни да се притесняват за пари, докато договаряме споразумение. Ако вината е безспорна, както твърдите, ще сключим споразумение, без да стигаме до съд.
— Какъв е хонорарът ви? — попита тя.
Тод още не беше продумал.
— Не вземаме нищо — гордо отговори Хъл. — Няма ли обезщетение, няма и хонорар.
„Боже, виждал съм го на поне петдесет билборда“, искаше да възкликне Тод, но се сдържа, разбира се. Хъл продължи:
— Ще платят на нас, когато платят и на вас. Таксата ни зависи от обстоятелствата и обикновено е двайсет и пет процента от сумата по споразумението. Ако се стигне до съд, естествено, ще имаме много повече работа, затова повишаваме сумата до една трета.
Клодия и Том кимнаха. Най-сетне нещо, което бяха научили по време на следването си.
— Ето какво, господин Хъл — каза тя. — Застрахователите обещават да платят изцяло разходите по лечението, неполучените заплати и разходите за рехабилитация, а освен това да ни дадат и сто хиляди долара обезщетение.
— Ха, сто хиляди долара ли?! — невярващо възкликна Хъл. — Напълно в стила на застрахователите. Опитват се да минат тънко, защото нямате адвокат. Вижте, Клодия, ако го поверите на мен, делото е за един милион. Кажете на застрахователите да се разкарат или пък не… почакайте, нищо не им казвайте. Не казвайте нито дума на преговарящия. Между другото, коя е застрахователната компания?
— „Клинч“.
— А, разбира се. Напълно в техен стил. Непрекъснато ги съдя тези смешници, добре ги познавам.
Клодия и Том се поуспокоиха. Проучването им ги беше отвело до „Клинч“, един от най-големите фирмени застрахователи в областта. Уебсайтът им се хвалеше с установена традиция в защитата на фирмите превозвачи.
— Един милион долара? — повтори Том.
Хъл въздъхна, после дори успя да се засмее. Сключи ръце на тила си, като че ли се налагаше старият учител да просветли учениците си.
— Не давам гаранции, нали разбирате? Не съм в състояние точно да оценя случая, докато не разполагам с всички факти. Полицейски доклади, медицински картони, неполучени заплати, данни за поведението на пътя на другия шофьор и тем подобни. После идва ред на големия проблем с трайната нетрудоспособност, която, ако ми позволите да съм жестоко откровен, носи много повече пари. Да се надяваме Дони да се възстанови изцяло, да се върне на работа и скоро да функционира, все едно нищо не се е случило. Ако стане така, въз основа на медицинските данни, които ми съобщихте, бих могъл да поискам около милион и половина от „Клинч“ и да се попазарим няколко месеца.
Том зяпна слисан.
— Ау! Как определихте тази сума? — попита Клодия.
— Ами всъщност е голямо изкуство, но не е чак толкова сложно. Умножавате медицинските разходи по пет или шест. „Клинч“ ще отговорят с предложение за три, може би три и половина. Компанията обаче познава моята репутация, затова не искат да се срещаме в съдебната зала, повярвайте ми. Това ще бъде изключително важен фактор в тези преговори.
— Значи и преди сте ги поставяли на тясно? — попита Том.
— О, много пъти. Нашата правна кантора всява страх и у най-големите застрахователи.
Поне според телевизионната ви реклама е така, помисли си Том.
— Нямах представа — призна Клодия, уж изумена.
Телефонът върху бюрото на адвоката звънна и той устоя на импулсивното си желание да вдигне. Наклони се напред, вдигна лакти върху бюрото и заяви:
— Ето какво ще направим. Моята асистентка ще се погрижи за документите. Вие с Дони ще подпишете договора за правни услуги — там пише всичко черно на бяло, без изненади. След като го имаме, ще се свържа със застрахователната компания и ще им скапя деня. Ще започнем да събираме медицинската документация и да действаме. Ако е безспорно чия е вината, до шест месеца ще постигнем споразумение. Други въпроси?