— Чакаш ли някого? — попита тя.
— Да, теб. Заповядай.
Тя протегна ръка и каза:
— Хадли Кейвинес, Десето отделение.
Марк пое ръката й.
— Знам. Марк Апшоу. Може ли да те почерпя?
Тя се настани на столчето и каза:
— Разбира се.
Марк махна на бармана и я попита:
— Какво да бъде?
— Шардоне.
— А за мен още една бира.
Барманът се отдалечи и двамата се обърнаха един към друг.
— Не съм те виждала напоследък — отбеляза тя.
— Ами, там съм всеки ден. Цедя системата.
— Нов си.
— От няколко години. Работех във фирма, но ми доскуча в мелачката. Сега работя самостоятелно и се забавлявам. А ти?
— Първа година в прокуратурата, затова ме набутаха в пътнотранспортните. Адска скука. Не е много приятно, но си плащам сметките. Къде завърши право?
— В Делауер. Дойдох в големия град да променя света. А ти?
Надяваше се да не отговори, че е следвала във „Фоги Ботъм“.
— В Кентъки. Първо колеж, после право. Дойдох да си търся работа в Конгреса, но не се получи. Провървя ми и си намерих място в прокуратурата. Дано да е само временно.
Пристигнаха питиетата им. Двамата се чукнаха леко, казаха си „наздраве“ и отпиха.
— И после какво? — попита Марк.
— Кой знае в този град? Държа под око пазара на труда, търся възможности също като хиляди други хора. В момента положението не е никак розово.
Ама сериозно ли, помисли си Марк. Само се позавърти във „Фоги Ботъм“.
— И аз така чувам.
— Ами ти? Не ми казвай, че смяташ да се препитаваш, като защитаваш пияни шофьори.
Марк се засмя, като че ли беше нещо забавно.
— Всъщност, не. Имам партньор, с когото бихме искали да се занимаваме с жертвите на катастрофи.
— Ще изглеждаш готино на билборд.
— Мечта ми е. Телевизионните реклами също.
Тя беше изпила няколко чаши и седеше съвсем близо, почти се докосваха. Беше скръстила крака и полата й се беше плъзнала високо по бедрата. Прекрасни крака. Хадли отпи от питието си, остави чашата на бара и попита:
— Имаш ли планове за по-късно днес?
— Никакви. А ти?
— Свободна съм. Съквартирантката ми работи за Службата по преброяване и постоянно отсъства. Мразя да съм сама.
— Бързо действаш.
— Защо да губим време? Ние с теб си приличаме и в момента си мислим за едно и също.
Марк плати и повика такси. Когато потеглиха, тя хвана лявата му ръка и я сложи върху оголеното си бедро. Той се засмя и прошепна:
— Обожавам този град. Има толкова много агресивни жени.
— Щом казваш.
Колата спря пред висока жилищна сграда на Петнайсета улица. Марк плати на шофьора и двамата с Хадли влязоха, хванати за ръка, все едно се познаваха от месеци. Целунаха се в асансьора, целунаха се отново в спретнатата малка дневна и единодушно решиха, че не им се гледа телевизия. Докато тя се събличаше в банята, Марк успя да изстреля есемес до Тод: „Извадих късмет. Няма да се прибера тази нощ. Сладки сънища“.
Тод отговори: „Кое е момичето?“.
Марк: „Сигурно съвсем скоро ще я срещнеш“.
Марк намери Тод пред залата на Шесто отделение в девет и половина. В коридора беше пълно с обичайната пъстра смесица от обвиняеми и неколцина адвокати, които обработваха тълпата. Тод увещаваше млада жена, която като че ли плачеше. Когато накрая тя поклати глава отрицателно, той се отдръпна и забеляза, че партньорът му го наблюдава отдалече. Тод се приближи към него и изохка:
— Трети фал. Слаба сутрин. Изглеждаш ужасно. Цяла нощ ли не спа?
— Беше страхотно. После ще ти разказвам. Къде е Зола?
— Не съм говорил с нея днес сутринта. Спи до късно, защото виси по болниците до среднощ.
— Според теб наистина ли се опитва да привлече клиенти, или просто си чете книжка? Така де, още не е довела никого.
— Не знам. Да оставим този разговор за после. Отивам пред Осмо отделение.
Тод се отдалечи с куфарче в ръка и след няколко крачки измъкна мобилния си, все едно имаше важна работа. Марк се запъти към Десето отделение и влезе в залата. Съдия Хендълфорд водеше заседанието и разговаряше с обвиняемия. Както винаги, адвокати и чиновници се тълпяха край съдийското място и разлистваха документи. Хадли беше там, говореше си с друг прокурор. Когато забеляза Марк, се усмихна и се приближи. Седнаха на масата на защитата, все едно имаха важни дела.
Броени часове по-рано се бяха строполили изтощени и бяха заспали голи и блажено преплели тела. А сега тя беше свежа, с бистър поглед, истински професионалист. Марк беше изморен.
— Знам какво си мислиш, но отговорът е „не“ — тихо каза тя. — Довечера имам среща.