— И през ум не ми е минало — отговори той с усмивка. — Имаш номера ми обаче.
— Имам много номера.
— Хубаво. Може ли да поговорим за клиента ми Бенсън Тейпър?
— Разбира се. Не го помня. Нека да взема делото.
Хадли се изправи, приближи до масата на секретарката и започна да търси в голямо чекмедже с папки. Намери делото на Бенсън и се върна при защитата. Прегледа документите и се усмихна.
— Направо е летял, нали? Сто трийсет и пет при ограничение седемдесет. Доста безразсъдно. Сигурно ще полежи малко.
— Знам. Ето какво ти предлагам. Бенсън е млад, чернокож, има хубава работа. Работи като доставчик и ако изгуби книжката си, ще изгуби и работата си. Можеш ли да посмекчиш обвинението?
— За теб ще направя всичко. Съгласен ли си на обикновено превишаване на скоростта? Ще плати малка глоба и ще го предупредиш да кара по-бавно.
— Просто така? — попита усмихнат Марк.
Тя се приведе към него и отговори:
— Ами, да. Щом задоволяваш прокурора, получаваш добри споразумения. Поне при мен е така.
— Не трябва ли шефът ти да одобри?
— Марк, това е съдът за пътнотранспортни произшествия, ясно? Не говорим за обвинение в убийство. Ще го пробутам на стария Хендълфорд и той няма да гъкне.
— Обичам те, бейби.
— Всички така казват.
Хадли се изправи с папката и протегна ръка, за да скрепят споразумението. Двамата се ръкуваха като истински професионалисти.
22
Бенсън си бе поръчал сандвич в кафене на Джорджия Авеню в квартал „Брайтуд“. Беше в обедна почивка и изглеждаше елегантен в служебната си униформа. Зарадва се от срещата с Марк и попита какви са добрите новини. Марк извади съдебното разпореждане и отговори:
— Постигнахме напредък. Носиш ли остатъка от хонорара?
Бенсън бръкна в джоба си и извади пари.
— Седемстотин — подаде му ги той.
Марк взе парите и му обясни:
— Намалихме обвинението до обикновено превишаване на скоростта. Няма безразсъдно поведение, няма затвор. Глобата е сто и петдесет долара и трябва да се плати след две седмици.
— Шегуваш се!
Марк се усмихна и погледна сервитьорката, появила се неочаквано.
— Сандвич с бекон, маруля и домат и кафе — поръча той.
Тя се отдалечи, без да каже нищо.
— Как го направи? — попита Бенсън.
Спах с прокурорката, изгаряше от желание да се похвали гордо Марк, но не го направи.
— Спорих със съда, убеждавах съдията колко си свестен, как имаш хубава работа и така нататък и той подходи снизходително. Но никакви провинения повече, Бенсън, ясно?
— Ау! Нямаш грешка, Марк. Страхотно!
— Просто улучих съдията в добър момент, Бенсън. Следващия път няма да ни провърви така.
— Няма да има следващ път, обещавам. Не мога да повярвам. Мислех, че ще ме уволнят и ще изгубя всичко.
Марк плъзна към него лист и му подаде химикалка.
— Това е съдебното разпореждане. Подпиши долу и няма да се налага да се явяваш отново в съда.
Бенсън се подписа широко усмихнат.
— Нямам търпение да кажа на мама. Не е спряла да ми мели сол на главата, откакто ме спипаха. Знаеш ли, Марк, тя те харесва. Каза: „Този младеж си разбира от работата. Ще стане чудесен адвокат“.
— Явно е много интелигентна жена.
Марк прибра грижливо документа в куфарчето си.
Бенсън отхапа от сандвича си и прокара залъка с глътка студен чай. Избърса устата си със салфетка и каза:
— Марк, поемаш ли и друг вид дела? Големи дела?
— Разбира се. Фирмата ми се занимава с най-разнообразни случаи. Какво имаш предвид?
Бенсън се озърна, макар че едва ли някой ги слушаше.
— Ами имам един братовчед от Вирджиния, от Тайдуотър, който е загазил. Искаш ли да ти разкажа?
— Чакам си обяда, така че давай — отговори Марк.
— Преди време на братовчед ми и на жена му им се родило дете, но в болницата станала голяма каша. Раждането било трудно, всичко се объркало и бебето умряло два дни по-късно. Бременността преминала гладко, нали разбираш, никакви проблеми. И после изведнъж — мъртво бебе. Беше първото им дете, момченце, и то след като дълго се опитваха тя да забременее. Майката се срина, направо откачи и двамата започнаха да се карат. Бяха съкрушени и тя не можа да го понесе. Затова се разделиха и по-късно се разведоха. Мъчителен развод. И досега са зле. Братовчед ми прекалява с пиенето, а тя е луда за връзване. Истинска трагедия, нали ме разбираш? Опитаха се да разберат какво се е случило по време на раждането, но от болницата не им казват кой знае колко. Всъщност непрекъснато шикалкавят. Наеха адвокат да проучи въпроса, но той не свърши нищо. Каза, че мъртвите бебета не носят сериозни пари, че е трудно да съдиш лекари и болници, защото държат цялата документация и отгоре на това наемат най-добрите адвокати, за да те влачат по съдилищата безкрайно. Майката заяви, че няма да ходи на съд. Братовчед ми още иска да разбере какво се е случило и може би да заведе дело или нещо такова, но и той е доста шашардисан. Вярно ли е, Марк, че мъртвите бебета не носят сериозни пари?