Пристигна кафето и Марк отпи.
— Къде е първият адвокат?
— В Норфък. Поиска пет хиляди долара, за да плати на експерт, който да прегледа документите. Нямах толкова пари, пък и всъщност адвокатът хич не ми хареса. Не отговаряше на обажданията и ми се стори прекалено зает. И вие ли ще искате пет хиляди?
— Не — отговори Марк, но само за да продължи разговора.
Нямаше представа как да процедира с дело за лекарска небрежност, но както обикновено предполагаше, че ще се научи в ход. Планът му, ако изобщо имаше план, беше да поеме делото, да прегледа документите и да се опита да прецени дали има проявена небрежност. Ако се окажеше така, щеше да прехвърли делото на истински адвокат. В случай на развитие на делото Марк и партньорите му щяха да се ангажират възможно най-малко и ако им провървеше, някой ден щяха да получат дял от щедрия хонорар. Да, такъв беше планът.
— И Ейша вече е извън картинката?
— О, да. Отдавна я няма. Не поддържаме връзка.
— Ще се включи ли в делото, ако го заведем?
— Не, няма начин. Не иска да има нищо общо с това. Живее в Чарлстън при някакви роднини и се надявам те да й помагат. Тя е луда, господин Апшоу. Чува гласове, много е зле. Тъжна работа, но Ейша не може да ме понася и много пъти е казвала, че няма да отиде на съд.
— Добре, но ако нещата се развият, ако има споразумение, на нея й се полагат половината пари.
— Защо? Мамка му, това си е моето дело. Защо ще получава нещо, след като не иска да участва?
— Такъв е законът — отсече Марк.
Всъщност нямаше представа. Все пак нещо от следването му беше останало в главата и той смътно си спомняше едно дело за непозволено увреждане.
— Ще го мислим по-късно. В момента трябва да продължим с разследването. Споразумението е много далече.
— Не ми се струва редно.
— Искаш ли да продължим?
— Да, затова съм тук. Поемате ли делото?
— Затова съм тук.
— Споразумяхме се, значи. Сега ми обяснете какво предстои.
— Първо, ще подпишеш договор за правни услуги с моята фирма, който ще ми даде правото да изискам всички документи. Ще наредя да бъдат прегледани и ако вината на лекарите и болницата е безспорна, двамата с теб ще проведем още един разговор. Ще решим дали искаме да заведем дело.
— Колко време ще отнеме?
Марк и за това нямаше представа, но отговори убедително:
— Не много. Седмици. Ние не протакаме, Рамон. Действаме бързо.
— И не искате пари предварително?
— Не. Някои фирми настояват за предварителен хонорар или за пари за разходи, но ние не. Нашият договор изисква една трета от сумата в случай на споразумение и четирийсет процента, ако отидем на процес. Това са сложни дела, а защитата е нахъсана и разполага с много пари. Затова нашият дял е малко по-висок от средното при такива дела. Освен това тези съдебни процедури са скъпи. Ще платим разходите предварително и ще си върнем парите след споразумението. Съгласен ли си?
Рамон отпи глътка вода и погледна през прозореца. Докато обмисляше нещата, Марк извади от куфарчето си договор и го попълни. Накрая Рамон свали големите си очила и изтри очи с хартиена салфетка.
— Толкова е тежко, господин Апшоу.
— Моля те, наричай ме Марк.
Устните на Рамон трепереха, когато каза:
— Добре, Марк. Нещата с мен и Ейша вървяха добре. Обичах тази жена, сигурно винаги ще я обичам. Не беше силна, но беше свястно момиче и голяма хубавица. Не го заслужаваше. Никой не го заслужава. Бяхме готови за Джаки, много дълго опитвахме.
— Джаки ли?
— Казваше се Джаксън Тейпър и щяхме да му казваме Джаки. Кръстихме го на Джаки Робинсън. Обичам бейзбол.
— Съжалявам.
— Живя два дни, нямаше никакъв шанс. Те оплетоха конците, Марк. Не биваше да се случва.
— Ще стигнем до дъното на тази история, Рамон. Обещавам.
Рамон се усмихна, прехапа долната си устна, изтри очи и си сложи очилата. Посегна към химикалката и подписа договора.
По традиция партньорите се събраха късно следобед в същото сепаре в дъното на бар „Петлите“, за да обобщят работата от деня. Марк и Тод пиеха бира, а Зола — безалкохолно. След триседмична адвокатска практика без правоспособност тримата бяха научили много и донякъде бяха привикнали с ежедневието си. Зола най-малко. Страхът да не ги заловят почти се беше стопил, но винаги щеше да се крие някъде дълбоко. Марк и Тод редовно се явяваха в наказателните съдилища заедно с поне хиляда други адвокати и отговаряха на едни и същи въпроси на отегчените съдии. Сключваха бързи споразумения с прокурорите — нито един не поиска да се увери, че са правоспособни адвокати. Подписваха се с фалшивите си имена на всякакви документи. Кръстосваха коридорите, за да си намират клиенти, често се натъкваха на други адвокати, които като тях бяха твърде заети, за да заподозрат нещо. Въпреки бързия старт скоро научиха, че не е толкова лесно да се привличат клиенти. В хубавите дни прибираха около хиляда долара хонорари от нови жертви. В лоши дни не вземаха нито долар и това не беше рядкост.