— А в адвокатската колегия?
— Проверих. Няма такава адвокатка. Има много Паркър, но нито една не е Зола.
— Интересно. А фирмата — „Апшоу, Паркър и Лейн“?
— Нищо за тях, но както знаеш, тези фирми се променят толкова бързо, че не е възможно да следиш кой къде практикува. От адвокатската колегия твърдят, че трудно смогват да следят имената им.
— Интересно.
— Искаш ли да подадеш оплакване?
— Ще си помисля. Да видим дали отново ще се натъкнем на тези смешници.
На осмия етаж на „Фоги Ботъм“ служителка в администрацията на учебното заведение забеляза оплакването на трима преподаватели, че двама третокурсници — Марк Фрейзиър и Тод Лусеро, са пропуснали занятията през първите четири седмици на пролетния семестър. И двамата бяха получили траншовете от заемите си за последния семестър, но явно не си правеха труда да ходят на лекции. Не беше необичайно за завършващите да занемарят обучението си, но съвсем да не се появяват повече от месец беше доста крайно.
Служителката изпрати имейл до г-н Фрейзиър, който гласеше:
Драги Марк,
Добре ли сте? Забелязахме постоянното Ви отсъствие този семестър и сме разтревожени. Моля, информирайте ме при първа възможност.
Фей Докси,
помощник-инспектор
в „Студентски отдел“
Имейл със сходно съдържание получи и Тод Лусеро. Два дни по-късно нито един от двамата не беше отговорил.
На 14 февруари Зола влезе в съдебната зала на почитаемия Джоузеф Канту, за да наблюдава как върви процедурата. Почти час по-късно съдебен секретар повика Гордън Танър. Адвокатът му Престън Клайн се изправи пред съдия Канту и каза:
— Господин съдия, от един месец нямам връзка с клиента си. Мога само да предположа, че е избягал.
Секретарят подаде бележка на съдията. Той я прочете два пъти и каза:
— Господин Клайн, изглежда, клиентът ви е мъртъв.
— О, сигурен ли сте? Нямах представа.
— Потвърдено е.
— На мен не ми е съобщено. Допускам, че това обяснява нещата.
— Един момент — каза съдия Канту, разглеждайки документите. — Според тези данни той е починал на четвърти януари, самоубийство. Имаше дори материал в „Таймс“, но виждам, че се е явил в тази зала заедно с вас на седемнайсети януари. Можете ли да го обясните?
Клайн се почеса по челюстта и погледна своето копие от графика на съда.
— Ами, не, господин съдия, наистина бяхме тук на седемнайсети, но честно казано, оттогава не съм влизал във връзка с него.
— Сигурно защото е мъртъв.
— Всичко това е много объркващо, господин съдия. Не разбирам.
Канту вдигна безсилно и двете си ръце и каза:
— Ами, ако момчето е мъртво, нямам друг избор, освен да прекратя делото.
— Да, господин съдия, така е.
— Следващият.
Зола си тръгна няколко минути по-късно и докладва на партньорите си.
Марк влезе в административната сграда на Шестнайсета улица и се качи с асансьора до третия етаж. Намери вратата на „Вещи лица „Потомак“ и влезе в малката рецепция.
Секретарката кимна към няколко стола и той седна. Пет минути по-късно д-р Уилис Кунс излезе и се представи. Марк го последва в малък кабинет надолу по коридора.
Кунс беше пенсиониран гинеколог, който преди години бе практикувал във Вашингтон. Според уебсайта през последните двайсет години той работеше като вещо лице, тоест като професионален свидетел. Твърдеше, че е анализирал хиляди случаи и е свидетелствал над сто пъти в двайсет и един щата. Винаги работеше за ищците.
Марк седна и Кунс веднага започна:
— Държиш ги за топките, синко. Прикриват се като луди. Ето доклада ми. — Предаде му документ от две страници, на единична разредка. — Тук са професионалните подробности. Ще ти спестя време и ще ти обясня на човешки език. Майката, Ейша Тейпър, е била оставена без лекарски надзор през повечето време, и то в критичен момент. Трудно е да се прецени колко добросъвестно е следено състоянието й, защото има липсващи документи, но е достатъчно, че сърдечният ритъм на ембриона е отслабнал, матката се е разкъсала и цезаровото сечение е извършено със значително закъснение. Без забавянето бебето сигурно е щяло да бъде добре. Вместо това е преживяло така наречения исхемичен инсулт — масирана мозъчна увреда — и както знаем, е починало два дни по-късно. И това е по-добрият изход, в противен случай детето щеше да живее десетина години, но на практика щеше да вегетира, нямаше да може да ходи, да говори или да се храни самостоятелно. Всичко това е можело да бъде предотвратено с добросъвестно следене на състоянието на родилката и бързо секцио. Бих определил това като огромна небрежност и както добре знаете, така ви улеснявам да сключите споразумение.