Зола носеше дълга и широка черна рокля. Когато Тод изключи двигателя, тя извади хиджаб и го уви около главата и раменете си.
— Каква примерна малка мюсюлманка — отбеляза Тод.
— Млъквай — скастри го тя.
Специално за случая адвокатът й Марк Апшоу беше със сако и вратовръзка. Беше се обадил предварително да си уреди среща с надеждата да избегнат драмата, която бяха създали последния път. Документите се оказаха наред и ги въведоха в същата зала за посетители, където изчакаха половин час да доведат родителите и брат й. Зола представи приятелите си отново и прегърна майка си.
Сдържаха емоциите си, докато брат й Бо им обясни, че нямат представа кога ще ги изпратят обратно. Служител им съобщил, че ИМН чакали да бъдат обработени документите на достатъчно сенегалци, за да запълнят чартърния полет. Нямало нужда да прахосват местата за толкова скъпо пътуване. Целяха да достигнат сто човека и продължаваха да събират незаконни имигранти.
Бо попита как върви следването и партньорите го увериха в един глас, че всичко е наред. Бащата на Зола, Абду, потупа Зола по ръката. Беше горд, че дъщеря му скоро ще стане адвокат. Зола се усмихна и продължи играта. Подаде му бележка с името на Диало Нианг, адвоката в Дакар, и го помоли, ако изобщо е възможно, да й се обади, когато тръгнат за самолета. Зола щяла незабавно да звънне на господин Нианг и да се опита да улесни пристигането им. Оставали обаче много неизвестни.
Майката на Зола, Фанта, почти не говореше. Държеше ръката на дъщеря си и седеше унила, тъжна и уплашена, докато мъжете говореха. Двайсет минути по-късно Тод и Марк се извиниха и излязоха да чакат в коридора.
Когато посещението приключи, се върнаха в колата и Зола свали хиджаба си. Изтри очи и се умълча за дълго. Щом влязоха в Мериленд, Тод спря пред един магазин и купи шест бири. Разполагаха с целия следобед, затова решиха да се отклонят през Мартинсбърг и да почетат паметта на Горди. На общинското гробище, недалече от църквата, намериха новата му надгробна плоча сред могилка от прясна пръст.
В неделя Марк зае колата на Тод и се прибра у дома в Доувър. Трябваше да се види с майка си и да поговори сериозно с нея, но не беше в настроение да се разправя с Луи. Положението му не се беше променило, делото му бавно се придвижваше по системата, а датата за явяване в съда се очертаваше през септември.
Луи още спеше, когато Тод пристигна към единайсет.
— Обикновено се събужда към дванайсет, за обяд — обясни госпожа Фрейзиър, докато наливаше прясно сварено кафе на масата в кухнята.
Беше облечена с хубава рокля и обувки на ток и се усмихваше много, очевидно щастлива от срещата с любимия си син. На печката къкреше тенджера с яхния. Ухаеше вкусно.
— Е, как върви следването? — попита тя.
— Мамо, точно това искам да обсъдим.
Марк изгаряше от нетърпение да приключи трудния разговор. Разказа й за смъртта на Горди и обясни колко съкрушително му е подействала. Как заради преживяната травма е решил да прекъсне един семестър и да размисли върху бъдещето си.
— Значи няма да се дипломираш през май, така ли? — попита изненадано тя.
— Не. Нужно ми е малко време, това е.
— Ами работата?
— Тя изчезна. Фирмата се сля с друга, по-голяма, и моето място беше съкратено. И бездруго не беше добра фирма.
— Но аз мислех, че ти харесва.
— По-скоро се преструвах, мамо. Напоследък хубава работа просто няма, затова се вкопчих в първото предложение, което ми попадна. Сега, като се замисля, едва ли щеше да се получи.
— Боже, надявах се да помогнеш на Луи, след като вземеш адвокатския изпит.
— Боя се, че Луи е неспасяем случай, мамо. Имат железни улики, така че да се стяга за труден период. Говори ли с адвоката си?
— Ами всъщност, не. Има някакъв обществен защитник, който е много зает. Страшно се тревожа за него.
И имаше защо.
— Мамо, подготви се, защото Луи ще влезе в затвора. Заснели са го на видео как продава крек на ченге под прикритие. Няма много шанс за извъртане.
— Знам, знам. — Тя отпи от кафето си и овладя сълзите. Смени темата и попита: — Ами студентските ти заеми?
Тя нямаше представа колко пари дължи Марк и той не смяташе да й казва.
— Засега съм спрял всичко. Няма проблем.
— Разбирам. А какво правиш, след като не ходиш на лекции?
— Работя тук-там, най-често като барман. Ами ти? Сигурно не седиш край него по цял ден?