— Повярвай ми, Луи, положението е под контрол — каза той.
— Не се съмнявам. Мамо, какво има в тази тенджера на печката? Ухае много хубаво.
— Говежда яхния. Какво ще кажете да обядваме рано?
Госпожа Фрейзиър вече беше станала от стола. Докато отваряше шкафа, подметна и сложи Марк на топа на устата:
— Според Марк трябва да помислиш за съдебно споразумение, Луи. Обсъждал ли си го с адвоката си?
Супер, мамо. Сега вече се скарахме.
Луи се ухили на Марк и изръмжа:
— Значи се правиш на адвокат, а?
Само да знаеше!
— Ни най-малко, Луи, и не искам да те съветвам. С мама просто обсъждахме как стоят нещата.
— Как ли пък не! Да, мамо, обсъдих го с адвоката си по време на един от малкото ни разговори. Ако се призная за виновен, заминавам, като ми признават излежаното време, включително домашния арест с гривната на глезена. Ще прекарам следващите шест месеца в затвора, където ще страня от бандите, ще вземам студени душове с гръб към стената, ще ям яйца на прах и студени препечени филийки, или пък ще прекарам следващите шест месеца тук. Нямам голям избор, нали?
Марк сви рамене, като че ли нямаше мнение по въпроса. Една неуместна дума в този момент можеше да предизвика още по-грозна кавга, а той не искаше да участва в подобно нещо. Госпожа Фрейзиър подреждаше хартиени салфетки и стари прибори на масата.
— Няма да се призная за виновен, каквото и да си мислите вие двамата — продължи Луи. — Искам да се явя в съда. Ченгетата ми заложиха капан, мога да го докажа пред съдебните заседатели.
— Страхотно — каза Марк. — Сигурен съм, че твоят адвокат си разбира от работата.
— По-запознат е с наказателното право от теб.
— Ама разбира се!
Луи отпи от кафето си и каза:
— Само че се надявах, след като издържиш адвокатския изпит това лято, да ми помогнеш малко с делото. Може дори да седиш до мен на процеса, та съдебните заседатели да си помислят, че имам двама адвокати. Ама явно няма да стане.
— Не, няма да стане. Давам си почивка.
— Странна работа.
Госпожа Фрейзиър поднесе три купи яхния, от които се издигаше пара.
Луи се нахвърли на своята, като че ли не беше ял от седмица. Марк изгледа ядосано майка си и после погледна часовника. Беше тук от четирийсет и пет минути и не можеше да си представи да остане още час.
25
В понеделник, 3 март, федерални агенти нахлуха в централата на банка „Суифт“ във Филаделфия. Бяха подшушнали и на пресата, затова се появиха много видеоматериали, на които беше заснета малка армия от мъже с надпис ФБР на гърба на якетата, които пренасяха кашони и компютри до чакащите камиони. Компанията направи изявление, че всичко е наред, че съдейства на разследването, но цената на акциите й на борсата се срина.
Бизнес анализатор от кабелна телевизия обобщи проблемите на банката. Провеждаха се две конгресни разследвания, както и разследването на ФБР. Прокурори в три щата се перчеха пред камерите и обещаваха да стигнат до дъното на историята. Бяха заведени най-малко пет колективни иска и адвокатите бяха направо пощурели. Със сигурност щеше да има и други дела. Изпълнителният директор на „Суифт“ току-що беше подал оставка — за да прекарва повече време със семейството си — и беше отнесъл около сто милиона в опции върху акции, което несъмнено щеше да направи още по-приятно времето, което се канеше да прекара със семейството си. Финансовият директор договаряше пакета си за напускане на поста. Стотици бивши служители излизаха на протест, разкриваха тайни и завеждаха дела за неправомерно освобождаване от длъжност. Преразглеждаха се предишни съдебни дела срещу „Суифт“ и ставаше ясно, че неуместното поведение на банката продължава най-малко от десет години. Клиенти надаваха вой и закриваха сметките си. Потребителски организации излизаха с изявления, в които заклеймяваха „най-мошеническите практики в банковото дело в американската история“.
Девет процента от акциите на „Суифт“ бяха собственост на инвестиционна фирма в Лос Анджелис, която нямаше какво да каже в качеството си на най-голям акционер. Партньорите от АПЛ следяха ежедневно бъркотията около „Суифт“ и принтираха всичко за банката, на което се натъкнат. Засега Хайндс Ракли съумяваше да не привлича внимание.
Тримата бивши студенти решиха, че след като цари такъв хаос, им е време да се присъединят към веселбата. Марк се свърза с правна фирма в Маями и се включи като ищец в заведения от нея колективен иск. Тод се обади на освободен от междуградска такса телефонен номер, рекламиран от адвокатска фирма в Ню Йорк, и се присъедини към нейния колективен иск. Зола остана по-близо до дома и обедини сили с фирма от Вашингтон, известна в сферата на колективните искове.