Ранното оживление в съда предлагаше най-богати възможности. Марк и Тод обикновено бяха там в девет и се заемаха с обичайните си изпълнения. В някои дни им вървеше, в повечето — не. След първите няколко седмици от играта и двамата знаеха, че това не може да продължи дълго.
Трудно им беше да проумеят как кариерата на Даръл Кромли, на Престън Клайн и на истинските адвокати, които привличаха клиентите си така, преминава в непрекъснато обикаляне на коридорите и дебнене на нищо неподозиращите хорица. Може би всъщност нямаха избор, защото бяха способни да вършат само такава работа. Може би животът им се облекчаваше от факта, че не се тревожеха дали няма да ги спипат, че практикуват право без разрешително за това.
Зола се беше отказала да преследва линейки, но още не го беше споделила с партньорите си. Беше променяла и усъвършенствала ролята си по най-различни начини, но още не беше привлякла нито един клиент. И беше изтощена от усилието. Беше отвратително мошеничество да се нахвърля така на клетите и наранени души и всеки път се чувстваше като хищник.
Когато не беше с момчетата, тя прекарваше повече време във федералните съдилища и гледаше истински процеси и апелативни дела. Намираше ги за страшно интересни, но и малко потискащи. Преди няколко години беше започнала да следва право с мечтата да стане истински адвокат. А сега само гледаше истинските адвокати и се чудеше какво се е случило.
— Този тип Мосбърг ще прибере половината хонорар, така ли? — попита тя на обяд.
— Не знам — отговори Марк. — Новост е за нас. Като повечето неща в нашата практика. Вероятно той и Джефри Корбет ще се договорят как да се раздели сумата.
— Корбет още не е поел делото — напомни Тод.
— Не е. Ще се срещнем с него на деветнайсети.
— Всички ли? — попита Тод.
— Да. Искам да дойдеш с мен и да си водиш бележки.
— Значи ти ще си адвокатът, а аз ще съм асистентът ти, така ли?
— Младши сътрудник.
— О, много благодаря. Ами ако Корбет откаже?
— Два дни след това имаме среща със Съли Пърлман, втория най-добър адвокат по дела за лекарска небрежност в града. Ако не се получи с Корбет, отиваме при Пърлман. Иначе отменяме срещата с Пърлман.
— Говориш, все едно разбираш какво вършиш — каза Зола.
— Нямам представа, но постепенно ставам страхотен измамник — отговори Марк.
— А какво ще правиш, ако някой от фирмата на Корбет или на Мосбърг поразрови под повърхността и установи, че не сме правоспособни и не можем да практикуваме право във Вашингтон, нито където и да е другаде? Ето това не ми харесва. Ама никак. В наказателните съдилища сме си горе-долу добре, защото вече никой не ни обръща внимание, а клиентите ни не дават пет пари дали сме измамници. Това обаче е друго нещо. Става дума за сериозен съдебен иск, на който много умни глави ще обърнат внимание.
— Съгласна съм — каза Зола. — Хрумна ми нещо. Не знам дали ще се получи, защото нямам представа от нищо, нали така? Все пак да не забравяме, че съм учила във „Фоги Ботъм“. Да кажем, че един ден делото завърши със споразумение и обезщетение за два милиона, максималното за Вирджиния. Адвокатите получават една трета.
Марк вдигна ръка.
— Извинявай, че те прекъсвам, но сигурно ще са четирийсет процента. Четох дела, където съдът одобрява четирийсет процента, защото участват много адвокати и делото е сложно. Обзалагам се, че Корбет и Мосбърг ще поискат четирийсет процента. Рамон няма да има избор.
— Страхотно, четирийсет процента тогава — съгласи се Зола. — Корбет и Мосбърг си делят поравно, значи по четиристотин хиляди на фирма. Ние получаваме половината от хонорара на Корбет, тоест двеста хиляди. И ето я щурата ми идея: защо да не седнем да поговорим с Корбет и да му продадем дела си още сега, предварително, и да се махнем, преди някой да полюбопитства и да започне да рови?
— Колко? — попита Марк.
— Половината. Намаляваме наполовина и се оттегляме със сто хиляди долара — щракна с пръсти Зола. — Просто така. Получаваме парите си сега и не се налага да си блъскаме главите с делото и да се страхуваме да не ни разкрият.
— Блестящо — каза Тод. — Харесва ми. Възможно ли е да си продадеш печалбата от съдебен процес?
— Проверих най-обстойно и не намерих етична забрана за такова нещо — отговори Зола.
— Планът не е лош — каза Марк. — Може да го обсъдим с Корбет.
Моргана Наш от „Нау Асист“ писа: