Драги Марк Фрейзиър,
Пак съм аз, просто проверявам как са нещата. Как са лекциите този семестър? Имате ли планове за пролетната ваканция? Дано да Ви се очертава пътуване до Флорида или до някой друг прекрасен плаж. При последния ни разговор бяхте малко потиснат и неособено въодушевен от следването. Дано положението да се е подобрило. Съвсем скоро ще трябва да обсъдим плана за изплащане на заема. Моля, пишете ми, когато Ви е удобно.
Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266 000 долара.
Искрено Ваша,
Моргана Наш,
представител „Публичен сектор“
По някое време Марк й писа:
Скъпа госпожо Наш,
В последния си имейл учтиво Ви помолих да ме оставите на мира, защото имам нужда от лечение и терапевтът ми никак не Ви харесва. Според него тъкмо поради заемите ми, които са огромни и буквално ме задушават, вероятно се намирам на ръба на тежък нервен срив. Твърди, че съм уязвим. Моля Ви, много Ви моля, не ме закачайте, иначе няма да имам друг избор, освен да помоля терапевта си да се свърже с адвоката Ви.
Искрено Ваш,
Марк Фрейзиър
Тод получи новини от Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“:
Скъпи господин Аусеро,
Имал съм честта да помагам на стотици студенти да изплатят заемите си, така че съм виждал какво ли не. Не е рядкост някой като Вас — безработен — да се опитва да ме пренебрегва. Извинете, но няма да изчезна, дългът Ви също. Трябва да обсъдим план за изплащане, дори и само за да се уточним да го отложим, докато си намерите солидна работа. Моля да се свържете с мен при първа възможност.
Последен транш: 32 500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195 000 долара.
Искрено Ваш,
Рекс Уагнър,
старши консултант по заемите
На което Тод надлежно отговори:
Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,
Когато човек усеща, че капанът ще щракне, започва да търси начини да избяга. Отчаяни начини, един от които е да прекъсне следването си и да се скрие. Друг е да обяви неплатежоспособност и историята да приключи. Ами ако обявя неплатежоспособност? Какво толкова ще се случи? Сигурен съм, знаете, че миналата година над един милион студенти обявиха неплатежоспособност. Всички бяха съдени, но нито един не беше екзекутиран. И какво — ще ме съдите, но не може да ме убиете, нали?
Може да съсипете кредитното ми досие до края на живота ми, но знаете ли какво — след като един път завинаги се справя с Вас, с фирмата Ви и с училището по право, приключвам с дълговете. Веднъж завинаги. Ще живея до края на живота си без дългове.
Ваш приятел,
Тод Лусеро
Тилди Карвър в „Лоун Ейд“ изпрати на Зола имейл, който гласеше:
Здравейте, Зола,
Остават още само два месеца и аз съм сигурна, че се вълнувате за дипломирането. Заслужавате го! Стигнахте дотук благодарение на упоритата си работа и постоянството си и заслужавате похвала. Поздравления! Знам, че семейството Ви се гордее с Вас. Искате ли да ми съобщите новостите около търсенето на работа? Трябва да поговорим и да започнем да чертаем най-общо график за погасяване на заема. Аз съм на Ваше разположение.
Последен транш: 13 януари 2014 г.: 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 191 000 долара.
Ваша, Тилди Карвър,
старши консултант по заемите
Зола изчака няколко дни и накрая отговори:
Скъпа госпожо Карвър,
Опасявам се, че нямам какво ново да Ви съобщя. За съжаление, не мога да си намеря работа. Ще продължа да ходя на интервюта, докато завърша и още малко след това. Ако не ми провърви, сигурно ще започна в някоя голяма счетоводна фирма. Ако стане така, незабавно ще Ви уведомя.
Всичко най-добро,
Зола Мал
26
Кантората на Джефри Корбет заемаше горните два етажа на красива стъклена постройка близо до Томас Съркъл.
В елегантното фоайе униформен портиер придружи Марк и Тод до „асансьора на господин Корбет“ — обслужваше само него на седмия и осмия етаж. Когато вратата се отвори, двамата се озоваха във впечатляваща рецепция, пълна с минималистични мебели и съвременно изкуство. Млада жена с приятна външност се ръкува с тях и ги попита искат ли кафе. И двамата я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше. Когато се върна с кафето в хубави порцеланови чаши, те я последваха и завиха по коридора към заседателна зала, от която се откриваше зашеметяваща гледка към центъра на града. Тя ги остави там, а Марк и Тод за втори път я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше.