— Да, обаче датата е сгрешена. Това е първата дата, която виждаш, когато погледнеш медицинските документи, и явно единствената, която сте забелязали. Вие и доктор Кунс, допускам. Някой е написал две и тринайсета вместо две и дванайсета година. И това е краят. Бебето е родено на двайсет и пети февруари две хиляди и дванайсета година.
Корбет добави, при все че едва ли имаше някаква полза:
— Кунс е шарлатанин, между другото, професионален свидетел, защото не е успял да стане истински лекар.
Е, той ни даде вашето име, за малко да се изпусне Марк, но беше твърде стреснат, за да каже каквото и да било. Тод се вторачи в Корбет и попита, изумен и невеж като първокурсник:
— Какво искате да кажете?
Корбет изпъна пръст към него.
— Искам да кажа, синко, че вие и фирмичката ви сте се забавили и давността е изтекла, така че няма как това дело да бъде възобновено. Проявили сте непростима небрежност. Точка. Да, клиентът ви не е предприел нищо почти две години, но това не е необичайно. Вие обаче сте разполагали с предостатъчно време да се подготвите и бързо да заведете дело, за да спрете хронометъра. Обаче не сте го направили. — Корбет се изправи, все още изпънал пръст. — Искам двамата да приберете тези документи и да напуснете кантората ми. Не желая да имам нищо общо с това. Имам неопровержими данни, че сте се свързали с кантората ми на двайсет и седми февруари, след изтичане на давността. Когато бъде заведено дело срещу вас, няма да има никакво съмнение, че тези документи тук са стигнали до моята фирма твърде късно.
Питър и Орилия се изправиха. Марк и Тод ги погледнаха, после бавно също се изправиха. Марк успя да смотолеви:
— Но според приемния регистър датата е от миналата година, две хиляди и тринайсета.
Корбет не прояви никакво снизхождение:
— Ако си бяхте проучили документите, господин Апшоу, щяхте да установите, че се е случило през две хиляди и дванайсета, преди повече от две години.
Питър побутна оригиналните документи леко театрално през масата, все едно бяха димящо оръжие. Марк ги изгледа смутен и попита:
— И какво да направим сега?
— Не мога да ви посъветвам — отговори Корбет, — за пръв път ми се случва. Но вероятно трябва да уведомите фирмата, където е застраховката ви „Професионална отговорност“. Предупредете ги. С какво покритие сте?
Професионална какво? Покритие ли? Марк погледна към Тод, който вече се беше вторачил в него. И двамата се бяха втрещили.
— Трябва да проверя — заекна Марк.
— Направете го — каза Корбет. — А сега, моля, напуснете и вземете документите със себе си.
Питър отиде до вратата и я отвори. Марк вдигна папката и излезе след Тод от залата. Някой затръшна вратата зад гърба им.
На излизане не завариха хубавата секретарка на мястото й. Портиерът не беше толкова дружелюбен, докато излизаха от сградата.
Не размениха нито дума, докато не се заключиха на сигурно място в колата на Тод заедно с медицинските документи на Рамон на задната седалка.
Тод стисна волана и каза:
— Е, това е последното дело, което препращаме към този нахалник.
Един бог знае откъде, Марк изнамери чувството си за хумор и се разхили. За да не се разплаче, Тод също се разсмя и продължиха така, докато не паркираха зад бар „Петлите“.
Зола ги завари в обичайното сепаре с празни халби на масата. Само като ги погледна в очите, разбра, че са там от доста време. Настани се до Марк и погледна към Тод отсреща. И двамата мълчаха. Накрая тя попита:
— Добре, как мина?
— Някога да си чувала за застраховка „Професионална отговорност“ за адвокати?
— Май не, защо?
— Ами оказва се, че всеки правоспособен адвокат си прави застраховка в случай на грешка, която наричат застраховка за професионална отговорност. Която е много полезна, когато адвокатът оплете конците и направи нещо много лошо, например забави дело до изтичане на давността му и то се стопи за вечни времена. Клиентът се вбесява и дава адвоката под съд, а застрахователната компания на адвоката му се притича на помощ. Много умна застраховка.
— Жалко, че ние нямаме — подметна Тод.
— Със сигурност щеше да ни е от полза. Пропуснали сме давността на делото на Рамон, Зола. Изтекла е на двайсет и пети февруари, две години след смъртта на бебето. Във Вирджиния е две години. Учила ли си това по време на следването ни?
— Не.
— Значи ставаме трима. Давността е изтекла шест дни след като се срещнах с Кунс, и два дни преди да се обадя за пръв път на Корбет. Няма какво да се направи и единственият виновник съм аз.
— Ние — поправи го Тод. — Фирмата. Един за всички, всички за един, нали?