Адвокатът се оказа много зает и рядко отговаряше на обажданията им. Тъй като родителите й и брат й се криеха в и около Нюарк, с адвоката трябваше да се оправя Зола. Тя презираше този дърдорко, който пресилваше истината, и щеше да го уволни, ако вече не му бяха платили хонорара. Нямаха пари да наемат друг. Уволни го обаче съдията, когато юристът не се яви в съда. В крайна сметка Зола успя да убеди някакъв адвокат от малка кантора да поеме делото и обвинението беше снето. Продължаваше да ги заплашва депортиране обаче. Делото се проточи и до такава степен погълна Зола, че се отрази на успеха й. След няколко посещения в съда Зола беше убедена, че адвокатите са или мързеливи, или глупави и че тя би се справила по-добре. Хвана се на въдицата с леснодостъпните федерални заеми, благодарение на които всеки можеше да следва право, и предприе първите храбри стъпки, които я отведоха във „Фоги Ботъм“. И сега, по средата на последния си курс в юридическия, Зола дължеше повече пари, отколкото можеше да си представи. Двамата й родители и Бо, нежененият й брат, все още бяха под заплаха от депортиране, въпреки че делата им бяха затънали в тресавището на имиграционните съдилища.
Зола живееше на Двайсет и трета улица в сграда, която не беше порутена колкото Кафеза, но в много отношения приличаше на него. Беше населена със студенти, натъпкани в тесни и евтино обзаведени апартаментчета. В началото на трети курс Зола се беше запознала с Гордън Танър, красив и атлетичен рус младеж, който живееше точно срещу нея. Двамата постепенно започнаха обречена връзка и не след дълго заговориха да заживеят заедно, за да спестят пари, разбира се. В крайна сметка Гордън заряза идеята заради Бренда, сладката му годеница у дома, която обичаше големия град и често го посещаваше.
За Гордън се оказа трудно да се оправя с две жени. Беше сгоден за Бренда, откакто се помнеше, а сега отчаяно искаше да избегне брака. Проблемите със Зола бяха съвсем различни и той никак не беше сигурен, че има смелостта да избяга с чернокожо момиче и повече да не види приятелите и близките си. Като се добавеха и напрежението заради нищожния — на практика несъществуващ — шанс за работа, смазващият студентски заем и вероятността да се провали на адвокатския изпит, не беше чудно, че Гордън излезе от релси. Преди пет години му поставиха диагнозата биполярно разстройство. Лекарствата и психотерапията му се отразяваха добре и с изключение на един плашещ епизод в колежа животът му си беше съвсем нормален. Това се промени около Деня на благодарността през третата му година във „Фоги Ботъм“, когато престана да си пие лекарствата. Зола се изуми от резките промени в настроението му и накрая го притисна да говори. Той призна за състоянието си и отново започна да си взема лекарствата. Променливите му настроения секнаха за няколко седмици. Изпитите свършиха и двамата със Зола се прибраха у дома за празниците, колкото и да не им се искаше. Горди беше твърдо решен да предизвика окончателен разрив с Бренда и да провали сватбата. Зола пък изобщо не искаше да бъде със семейството си. Въпреки проблемите си баща й щеше да се почувства длъжен да изнася нескончаеми тиради и да й чете конско за греховния й западен начин на живот.
Седмица по-късно си бяха обратно във Вашингтон, но Горди все още беше сгоден и сватбата все още щеше да се състои на петнайсети май. Само че беше спрял лекарствата и поведението му беше непостоянно. Дни наред не излизаше от спалнята си, спеше с часове, после седеше, опрял брадичка в коленете си и вперил поглед в тъмната стена. Зола влизаше и излизаше, без да знае как да постъпи. Горди изчезна за три дни, но й изпрати есемес, че е във влака за Ню Йорк, за да „интервюира едни хора“. Бил по следите на мащабен заговор и имал много работа. Тя спеше в апартамента си, когато той влетя в четири часа една сутрин, започна да къса дрехите й и да настоява за секс. По-късно през деня отново изчезна да преследва лошите и да „изрови нещо мръсно“. Когато се върна, отново беше в маниакално състояние и прекарваше часове пред лаптопа си. Забрани й да припарва до апартамента му, защото имал много работа.
Уплашена и изтощена, Зола най-накрая отиде в „Олд Ред Кат“ и поговори с Тод.
4
Зола ги посрещна на покритата площадка пред сградата и двамата я последваха нагоре по стълбите до апартамента й на втория етаж. Щом влязоха, тя затвори вратата и им благодари, че са дошли. Беше видимо притеснена, почти обезумяла.
— Къде е той? — попита Марк.
— Там — кимна тя към коридора. — Не ме пуска да вляза и не излиза. Мисля, че през последните два дни почти не е мигнал. Състоянието му непрекъснато се променя — в момента пращи от енергия.